Book of Common Prayer
Благословение за царя и неговото царство
72 (A)На Соломон. Боже, дай на царя Своето правосъдие
и на царския син – Своята правда,
2 за да съди Твоя народ справедливо
и да раздава правосъдие за угнетените.
3 (B)Планините да донесат мир за народа Ти,
а хълмовете – правда.
4 Той ще съди бедните сред народа;
ще спаси децата на сиромаха и ще унищожи нечестивия.
5 (C)(D)И родовете ще се боят от Тебе, докато има слънце,
докато луната съществува.
6 (E)Той ще слезе като дъжд над окосена ливада,
като дъждовни капки, напояващи земята.
7 Праведникът ще благоденства в неговите дни
и ще има мир в изобилие, докато луната съществува.
8 (F)Той ще владее от море до море
и от река Ефрат до краищата на света.
9 (G)Жителите на пустинята ще коленичат пред него
и враговете му ще лижат прахта.
10 (H)Царете на Тарсис[a] и островите ще му донесат подаръци,
а царете на Шева и Сева ще му поднесат дарове.
11 И всички царе ще му се поклонят
и всички народи ще му служат,
12 (I)защото ще спаси бедния, викащ за помощ,
нуждаещия се, както и безпомощния.
13 Ще се смили над унижения и сиромаха
и ще спаси живота на бедните.
14 Ще ги избави от притеснение и насилие,
защото тяхната кръв е скъпоценна в очите му.
15 И той ще живее и ще му се предаде златото на Шева.
И ще се молят за него непрестанно
и всеки ден ще го благославят.
16 (J)Ще има изобилие на жито по земята, стигащо до върховете на планините,
гъсто и буйно като горите на Ливан.
А жителите на градовете ще се размножават като тревата по земята.
17 (K)Името му ще бъде вечно
и ще се предава, докато грее слънцето.
Чрез него ще бъдат благословени
всички народи и ще го славят.
18 Славете Господа,
Бог Израилев,
единствен Той прави чудеса.
19 Славното Му име да бъде възхвалявано завинаги
и цялата земя да се изпълва с него.
Амин, амин.
20 Завършиха молитвите на Давид, Йесеевия син.
Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф. 2 Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна. 3 (B)Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.
4 В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери. 5 А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата ѝ. 6 (C)Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ. 7 Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше. 8 (D)Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“
Молитвата на Ана
9 След като се нахраниха в Силом, Ана стана[a]. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм. 10 Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач. 11 (E)Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“
12 Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ. 13 Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна. 14 Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“ 15 В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа. 16 Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“ 17 Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“ 18 А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19 На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея. 20 Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже[b] от Господа го измоли.
Иисус Христос превъзхожда Мойсей
3 (A)Затова, братя вярващи, призовани към небето, проумейте, че Пратеникът и Първосвещеникът Иисус Христос, Когото изповядваме, 2 (B)е верен на Онзи, Който Го е поставил, както и Мойсей – в целия Му дом. 3 Защото Иисус се удостои с толкова по-голяма слава от Мойсеевата, колкото е по-голяма честта на строителя от самия дом, 4 тъй като всеки дом се съгражда от някого, а Бог е Този, Който е изградил всичко. 5 Мойсей беше верен служител на Бога в целия Му дом, за да засвидетелства онова, което щеше да се възвести. 6 А Христос е верен като Син над Неговия дом. Ние пък сме Негов дом, ако опазим твърдо докрай[a] нашата смелост и надеждата, с която се хвалим.
Възхвала на Бога Спасител
146 Алилуя. Душо моя, възхвалявай Господа!
2 (A)Ще възхвалявам Господа, докато съм жив;
ще пея на своя Бог, докато съществувам.
3 Не се доверявайте на князе,
на човешко същество, от което не идва помощ.
4 Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта;
в този ден завършват неговите замисли.
5 Блажен е онзи, за когото Бог на Яков е помощник,
надеждата му е у Господа, неговия Бог,
6 (B)Който сътвори небето и земята,
морето и всичко, което е в тях, Който е верен вечно,
7 (C)раздава правосъдие за потиснатите,
дава хляб на гладните.
Господ освобождава пленените,
8 (D)Господ отваря очите на слепите,
Господ въздига сломените,
Господ обича праведните.
9 (E)Господ пази странниците,
помага на сираци и вдовици,
а пътя на неправедните проваля.
10 (F)Господ ще царува вечно;
твоят Бог, Сионе, владее от род в род. Алилуя.
Прослава на Божието величие
147 (G)Алилуя. Добре е да се възпява нашият Бог,
приятно е да Му се въздава възхвала.
2 (H)Господ изгражда Йерусалим,
събира разпръснатите синове на Израил.
3 (I)Той изцелява съкрушените сърца
и превързва техните рани;
4 (J)определя броя на звездите;
дава имена на всички тях.
5 (K)Нашият Господ е велик, силата Му е велика
и всемогъщият Му разум е неизмерим.
6 (L)Господ помага на съкрушените да се изправят,
унижава неправедните до земята.
7 Възпейте Господа с благодарствена песен,
пейте на нашия Бог в съпровод на гусли!
8 (M)Той покрива небето с облаци,
приготвя дъжд за земята,
прави да расте трева по планините;
9 (N)дава храна на добитъка, както
и на малките на гарвана, когато викат към Него.
10 (O)Не се радва на силните коне,
нито се възхищава на храбрите воини.
11 Господ е благосклонен към онези, които благоговеят пред Него,
към онези, които се уповават на Неговата милост.
Божието благословение над Йерусалим
12 [a] Йерусалиме, възхвалявай Господа;
Сионе, величай своя Бог,
13 (P)защото Той прави здрави резетата на твоите порти,
благославя твоите синове;
14 (Q)установява мир в твоите предели,
насища те с едра пшеница;
15 (R)изпраща Своето слово на земята;
изреченото от Него бързо се разпространява;
16 Той дава сняг като вълна;
сипе скреж като прах;
17 (S)изпраща градушката Си като късове;
пред Неговия студ кой ще устои?
18 Изпраща словото Си и всичко се разтапя;
духне с вятъра Си и потичат води.
19 (T)Съобщава Своето слово на Яков,
Своите наредби и Своите решения – на Израил.
20 (U)С никой друг народ не е постъпвал така;
те не знаят Неговите решения. Алилуя.
25 Тогава Йоанови ученици започнаха спор с някои юдеи за обредното очистване. 26 Те дойдоха при Йоан и му казаха: „Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан и за Когото ти свидетелстваше, ето Той кръщава и всички отиват при Него.“ 27 Йоан отговори: „Човек не може да приеме нещо, ако не му бъде дадено от небето. 28 (A)Самите вие сте ми свидетели, че казах: ‘Аз не съм Христос, но съм изпратен преди Него’. 29 (B)Онзи, на когото е невестата, е младоженец, а приятелят на младоженеца, който стои там и го слуша, се радва твърде много, когато чува гласа на младоженеца. Затова тази моя радост е пълна. 30 Той трябва да расте, а аз – да се смалявам.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.