Book of Common Prayer
Вечният Цар
93 (A)Господ е Цар, облечен с величие;
Господ е облечен и препасан със сила,
затова светът е укрепен
и няма да се поклати.
2 (B)Твоят престол е утвърден открай време.
Ти си вечен.
3 Господи, реките се надигат,
водните потоци усилват шума си,
речните вълни бушуват.
4 Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом,
но по-силен е Господ от небесните висини.
5 Твоите правила са неизменни
и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.
Поклонение пред Господа
96 (A)(B)Запейте на Господа нова песен,
пей на Господа ти, цяла земьо!
2 Пейте на Господа, възхвалявайте името Му,
всеки ден разгласявайте извършеното от Него спасение.
3 (C)Разгласявайте между народите Неговата слава
и Неговите чудеса между всички племена.
4 (D)Господ е велик и достоен за възхвала,
Той е по-страшен от всички божества.
5 (E)Всички божества на народите са само идоли,
а Господ създаде небесата.
6 Славата и величието са пред Него,
силата и великолепието са в светилището Му.
7 (F)Вие, племена на народите, възхвалявайте Господа,
възхвалявайте славата и силата на Господа;
8 въздайте слава на името на Господа,
носете жертвени приноси и идете в Неговите храмови дворове.
9 Поклонете се на Господа при святото Му явяване.
Трепери пред Него ти, цяла земьо!
10 (G)Възвестете сред народите: „Господ царува!
Той утвърди земята и тя няма да се поклати.
Той ще съди народите справедливо.“
11 Да се веселят небесата и да тържествува земята;
да ликува морето и всичко, което го изпълва;
12 (H)нека се радват полето и всичко, което е по него,
и да ликуват всички дървета в гората
13 (I)пред Господа, защото Той идва,
идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите – със Своята истина.
Псалом на възхвалата и надеждата
34 (A)Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.
2 [a] Ще величая Господа по всяко време;
възхвалата за Него нека винаги да бъде в устата ми.
3 Душата ми ще се хвали с Господа;
смирените ще чуят и ще се зарадват.
4 Величайте Господа заедно с мене
и да възхвалим заедно името Му.
5 Помолих се на Господа и Той ме чу,
от всички мои страхове ме избави.
6 Обърнете поглед към Него и ще засияете от радост,
и лицата ви няма да се посрамят.
7 Ето безпомощният викна и Господ чу
и го спаси от всичките му неволи.
8 Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.
9 (B)Вкусете и ще видите колко благ е Господ!
Блажен е човекът, който се уповава на Него!
10 Бъдете благоговейни пред Господа всички вие, които сте Негови,
защото онези, които благоговеят пред Него, ще имат всичко, от което се нуждаят.
11 Дори лъвовете изпадат в беда и търпят глад,
а онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никакво благо.
12 Елате, деца, послушайте ме:
на страхопочитание пред Господа ще ви науча.
13 (C)Иска ли човекът да живее
и обича ли дълголетие, за да се наслаждава на блага?
14 Нека да пази езика си от зло
и своята уста – от лъжливи думи;
15 (D)нека се отклонява от зло и да прави добро;
да търси мир и да се стреми към него.
16 Очите на Господа бдят над праведните
и ушите Му слушат техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против злодеите,
за да изличи спомена за тях от земята.
18 Праведните викат и Господ ги чува
и ги избавя от всичките им скърби.
19 (E)Господ е близо до съкрушените сърца
и ще спаси смирените по дух.
20 Много са страданията на праведника,
но Господ ще го избави от всички тях.
21 (F)Той ще запази всичките му кости;
ни една от тях няма да се строши.
22 Злото убива грешника
и онези, които мразят праведника, загиват.
23 Господ избавя душите на Своите служители
и никой от онези, които се уповават на Него, няма да бъде осъден.
Закони за съботната и юбилейната година
25 Господ рече още на Мойсей на Синайската планина: 2 (A)„Кажи на израилтяните: ‘Когато влезете в земята, която ще ви дам, тази земя трябва да почива в съботата на Господа: 3 шест години засявай нивата и шест години режи лозето си и прибирай плодовете на земята; 4 а седмата година нека бъде събота – почивка на земята, събота на Господа. В нея не засявай нивата си и не режи лозето си; 5 не трябва да жънеш самораслото жито, нито да обираш гроздето от неорязаното си лозе; нека това да бъде година за почивка на земята. 6 И добивите през тази събота на земята да бъдат за храна на всички: на тебе, на роба ти, на наемника ти и на пришълеца, който се е заселил при тебе; 7 всичко придобито да бъде за храна на добитъка ти и на зверовете в твоята земя.
8 И когато сте отпразнували седем пъти съботната година, което прави седем пъти по седем години, и така са изминали общо четиридесет и девет години, 9 тогава, на десетия ден от седмия месец затръбете с тръби; нека в деня на очищението цялата ви страна да се оглася от тръбния зов. 10 (B)Тогава осветете петдесетата година и обявете в цялата страна ден за освобождение на всичките ѝ жители; това ще ви бъде юбилей – всеки да се върне при своя имот и всеки да се върне при племето си. 11 Петдесетата година да ви бъде юбилейна година; не сейте и не жънете самораслото жито и не берете грозде от нерязано лозе, 12 защото това е юбилей: нека той бъде свят за вас; яжте онова, което земята ви сама е родила.
13 В тази юбилейна година всеки да се върне в имота си. 14 Ако продадеш нещо на ближния си или купиш нещо от него, никой от вас не трябва да бъде онеправдан. 15 Ти трябва да купуваш от ближния си според броя на годините след юбилея; и според броя на годините за събиране на добив той трябва да ти продава; 16 ако остават много години, вдигни цената, ако остават малко години, намали цената, защото той ти продава добиви за определен брой години. 17 Да не се онеправдавате едни други; а да се боиш от своя Бог, защото Аз съм Господ, вашият Бог.
Вяра и мъдрост
2 (A)Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост, 3 тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. 4 Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо.
5 (B)Ако пък на някого от вас не достига мъдрост, нека измоли от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му даде. 6 Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра. 7 Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 8 тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания.
Притча за неразумния богаташ
13 Някой от народа Му рече: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството.“ 14 (A)А Той му отвърна: „Човече, че кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“ 15 И се обърна към всички: „Внимавайте и се пазете от всяка алчност! Защото животът на човека не се състои в това, да преумножава имотите си.“
16 Тогава им каза притча: „Нивата на един богат човек даде обилен плод. 17 И той си мислеше: ‘Какво да сторя? Няма къде да събера зърното си.’ 18 И си каза: ‘Ето какво ще направя – ще съборя складовете си и ще съградя по-големи. Там ще събера всичките си храни и благата си. 19 И ще си река – ето сега ти имаш много блага, които ще стигнат за много години: почивай, яж, пий и се весели!’ 20 (B)Но Бог му рече: ‘Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?’ 21 Тъй става с онзи, който събира имане за себе си, а не богатее пред Бога.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.