Book of Common Prayer
Зайн
49 Помни обещанието към Своя служител,
на което Ти ми заповяда да се уповавам.
50 Това е утеха в неволята ми –
че Твоето слово ми дава живот.
51 Горделивите ме хулиха твърде много,
но аз не се отклоних от Твоя Закон.
52 Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена
и се утешавах.
53 Ярост ме обхваща при вида на нечестивите хора,
които изоставят Твоя Закон.
54 Твоите наредби бяха мои песни
там, където странствах.
55 Нощем си спомням Твоето име
и спазвам Твоя Закон.
56 Той стана мой,
защото спазвам Твоите заповеди.
Хет
57 Казах си: Господи, мое задължение е
да спазвам Твоето слово.
58 Молих се пред Тебе от все сърце:
бъди милостив към мене според Своето слово.
59 Размислях за моите пътища
и насочвах живота си към Своите наредби.
60 Бързах и не се забавих
да спазвам Твоите заповеди.
61 Примки на нечестиви хора ме окръжаваха,
но аз не забравях Твоя Закон.
62 Ставах посреднощ да Те славословя
за Твоите справедливи решения.
63 Верен другар съм на всички, които имат страхопочитание пред Тебе
и спазват Твоите заповеди.
64 (A)Господи, земята е пълна с Твоята милост –
научи ме на Своите наредби.
Тет
65 Добро си сторил, Господи, на Своя служител
според Своето слово.
66 Научи ме добре да разсъждавам и ми дай знание,
защото вярвам на Твоите заповеди.
67 Преди да пострадам, аз живеех в заблуда,
но сега спазвам Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро;
научи ме на Своите наредби.
69 Горделивите плетат лъжи против мене;
но аз от все сърце ще спазвам Твоите заповеди.
70 (B)Тяхното сърце е безразсъдно и безчувствено;
но аз се утешавам с Твоя Закон.
71 Полезно е за мене, че пострадах,
защото така научих Твоите наредби.
72 Законът на Твоите уста за мене е по-добър
от хиляди късове злато и сребро.
Богатството е измамно
49 За първия певец. Псалом на Кореевия хор.
2 [a] Чуйте това, всички народи!
Внимавайте всички, които живеете по света:
3 синове на обикновени хора и синове на знатни,
заедно богати и бедни!
4 (A)Устата ми ще говори мъдро
и размислите ми ще са разумни.
5 Ще наклоня ухото си към притча;
ще разкрия загадката си с арфа.
6 Защо да се боя в дни на бедствие,
когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?
7 (B)(C)Те се осланят на своето богатство
и се хвалят с големия си имот.
8 (D)Но човек не може да откупи брат,
не може да даде на Бога откуп за него,
9 защото прекалено скъп е откупът за живота му
и трябва да се откаже завинаги от това –
10 че ще живее винаги
и няма да види гроб.
11 (E)Защото всеки вижда, че и мъдрите умират,
тъй както глупавият и неразумният загиват
и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни,
техни жилища от род в род,
а земите си назовават със своите имена.
13 (F)Но човекът не пребъдва в почест;
той загива като добитъка.
14 Този техен път е тяхното безумие
и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.
15 Те са предназначени като овце за преизподнята;
смъртта ще бъде техен пастир.
И праведните ще ги управляват на сутринта.
И техните тела ще се разпаднат;
преизподнята ще бъде техен дом.
16 Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята,
тъй като ще ме приеме.
17 Не се страхувай, когато някой забогатява,
когато славата на дома му расте,
18 (G)тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си.
Славата му няма да го последва.
19 Ако и да се смята за щастлив приживе,
защото го хвалят, когато му е добре,
20 пак ще отиде в поколението на своите предци,
които няма никога да видят светлина.
21 Човекът, който пребивава в почест, но без разум,
той загива като добитък.
Човекът без Бога
53 (A)За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Давид.
2 [b] Неразумният каза в сърцето си: „Няма Бог.“
Хората се поквариха и сториха отвратителни неща.
Няма кой да върши добро.
3 Бог погледна от небесата,
за да види има ли разумен човек,
който да търси Бога.
4 (B)Всички се отклониха, всички се поквариха.
Няма кой да върши добро, няма нито един.
5 Нима няма да се вразумят онези, които вършат зло?
Те поглъщат моя народ, както ядат хляб,
а не призовават Бога.
6 Те се ужасяват там, където няма нищо за страх,
защото Бог ще разпръсне костите на онези, които те притесняват.
Ще ги посрамиш, защото Той ги е отхвърлил.
7 Кой ще даде спасение на Израил от Сион?
Когато Бог върне пленените от Своя народ,
Израил ще се развесели.
Възстановяване на Завета на Бога с Израил
33 (A)След това Господ каза на Мойсей: „Тръгни, потеглете оттук ти и народът, който изведе от Египет. Отиди в земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: ‘На твоето потомство ще я дам.’ 2 Пред тебе ще изпратя Ангел и ще прогоня ханаанци, аморейци, хетейци, ферезейци, евейци и йевусейци. 3 [a] В земята, където текат мляко и мед; защото Аз няма да вървя между вас, за да не ви изтребя по пътя, понеже сте твърдоглав народ.“
4 Когато народът чу тези тежки думи, изпадна в покруса и никой не си постави украшенията. 5 Защото Господ бе казал на Мойсей: „Кажи на израилтяните: ‘Вие сте твърдоглав народ. Ако тръгна между вас, в един миг ще ви довърша. А сега, махнете от себе си украшенията. Аз ще видя какво да правя с вас’.“ 6 Израилтяните махнаха украшенията си при планината Хорив.
7 А Мойсей взе скинията, разположи я извън лагера и я нарече скиния на събранието. Всеки, който търсеше Господа, идваше в скинията на събранието, която се намираше извън лагера. 8 Когато Мойсей излизаше, за да отиде в скинията, целият народ ставаше на крак и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Мойсей, докато влезе в скинията. 9 (B)Щом Мойсей влизаше в скинията, облачният стълб слизаше и заставаше при входа на скинията. Тогава Той[b] говореше с Мойсей. 10 Когато целият народ виждаше облачния стълб да стои при входа на скинията, всички ставаха на крак и всеки се покланяше при входа на шатрата си. 11 (C)Тогава Господ говореше лице в лице с Мойсей, като човек с приятеля си. Когато Мойсей се връщаше в лагера, неговият служител младежът Иисус, син Навинов, не се отдалечаваше от скинията.
12 Мойсей каза на Господа: „Ето Ти ми заповядваш: ‘Предвождай този народ’, а не си ми открил кого ще изпратиш с мене, въпреки че беше ми казал: ‘Тебе Аз те познавам по име и ти придоби Моето благоволение.’ 13 Ако съм придобил Твоето благоволение, то открий ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная, за да придобия Твоето благоволение. Помисли, че тези хора са Твой народ.“ 14 Господ отговори: „Моето присъствие ще те придружава и Аз ще те въведа в мястото на покоя.“ 15 Мойсей Му възрази: „Ако Твоето присъствие не дойде[c], то изобщо не ни извеждай оттук. 16 (D)Защото по какво ще се разбере, че аз и Твоят народ сме придобили Твоето благоволение, ако не по това, че Ти ще потеглиш с нас? Тогава аз и Твоят народ ще се отличаваме от всеки друг народ, който се намира на земята.“ 17 В отговор Господ каза на Мойсей: „Също и това, за което ти се помоли, Аз ще извърша, защото ти придоби Моето благоволение и Аз те познавам по име.“
18 (E)Мойсей помоли: „Покажи ми славата Си.“ 19 (F)Господ отговори: „Аз ще направя да мине пред тебе цялото Ми великолепие и ще възглася по име: ‘Яхве е пред тебе.’ Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“[d] 20 (G)А после добави: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив.“ 21 Господ каза още: „Ето място при Мене. Застани на тази скала. 22 Когато минава славата Ми, Аз ще те поставя в скален процеп и ще те закрия с ръката Си, докато премина. 23 Когато вдигна ръката Си, ти ще Ме видиш от обратната страна. Но Моето лице не може да бъде видяно.“
Дейността на апостола в Солун
2 А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно. 2 (A)Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба. 3 Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство. 4 (B)И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни, 5 като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел! 6 Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от други, 7 макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си. 8 (C)Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили. 9 (D)Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие. 10 Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите, 11 защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си, 12 и ви насърчавахме, утешавахме и убеждавахме да постъпвате достойно пред Бога, Който ви призова в Своето царство и слава.
Иисус Христос и законът
17 (A)„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или Пророците. Не съм дошъл да ги наруша, но да ги изпълня, 18 (B)защото наистина, казвам ви: докато преминат небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19 (C)И тъй, който наруши дори най-маловажната от тези заповеди и така поучи хората, той ще бъде най-малък в небесното царство; а който ги изпълни и поучи така хората, той ще бъде голям в небесното царство.
20 Защото, казвам ви: ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.