Book of Common Prayer
Пътят на живота и радостта
16 Миктам. [a] Песен на Давид.
Запази ме, Боже,
защото на Тебе се уповавам.
2 Казах на Господа: „Ти си мой Господ.
Без Тебе няма добро за мене.“
3 Към посветилите се на Бога по земята и Твоите избраници –
към тях е моят стремеж.
4 Ще се умножат скърбите на онези, които тичат към други богове.
Аз няма да им принеса възлияния от кръв,
устата ми няма да произнесе техните имена.
5 (A)Господ е делът на моето наследство и моята чаша.
Ти държиш жребия за мене.
6 Отреденото за мене се падна в хубава земя.
Това наследство е добро за мене.
7 Ще прославям Господа, Който ми е дал разсъдък.
Дори и нощем моето сърце ме поучава.
8 (B)Поставям Господа винаги пред мене,
понеже Той е от дясната ми страна, няма да се огъна.
9 (C)Затова се зарадва сърцето ми, развесели се душата ми
и тялото ми ще живее в безопасност.
10 (D)Защото Ти няма да оставиш душата ми в преизподнята
и няма да допуснеш посветения на Тебе да види тление.
11 Ще ми посочиш пътя на живота.
Пълната радост е в Твоето присъствие,
при Тебе е вечното блаженство.
Божията закрила над праведника
17 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.
2 От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.
3 (E)Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.
4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.
5 (F)Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.
6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.
7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.
8 (G)Пази ме като зеница на око,
скрий ме под сянката на Своите криле
9 от лицето на нечестивите, които ме съсипват,
от враговете на живота ми, които ме обсаждат.
10 Затвориха закоравялото си сърце,
устата им говорят надменно.
11 И ето вече ме нападат;
впериха поглед, искат да ме повалят на земята.
12 (H)Те са като лъв, който жадува за плячка,
като млад лъв, който дебне на потайни места.
13 (I)Стани, Господи, изправи се срещу тях, повали ги!
Със Своя меч избави живота ми от нечестивия,
14 от смъртни хора, Господи, хората на този свят,
чиято утроба оставяш да се пълни с богатства.
Те имат много синове
и ще оставят богатството си на своите деца.
15 А аз, праведен, ще гледам Твоето лице.
Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.
Призив за прослава на Господа
134 (A)Поклонническа песен.
Прославяйте Господа, всички служители на Господа,
които стоите нощем в Господния дом.
2 (B)Вдигнете ръцете си към светилището
и прославете Господа!
3 (C)Нека да те благослови Господ от Сион,
Който сътвори небето и земята.
Хвалебствен химн за Господните дела
135 (D)(E)Алилуя[a]. Възхвалявайте името на Господа,
възхвалявайте го, Господни служители,
2 вие, които стоите в дома на Господа,
в храмовите дворове на дома на нашия Бог.
3 Възхвалявайте Господа, защото Господ е благ;
възпявайте името Му, защото то е чудно;
4 (F)защото Господ избра за Себе Си Яков,
за Свое притежание – Израил.
5 (G)Това аз зная – че Господ е велик
и че нашият Господ е по-велик от всички богове.
6 (H)Всичко, което Господ иска, Той го прави –
на небето и на земята, в моретата и във всички бездни.
7 (I)Той издига облаци от земните предели,
прави светкавици при дъжд,
извежда вятър от Своите хранилища.
8 (J)Той порази първородните в Египет –
от човека до добитъка.
9 (K)Изпрати знамения и чудеса сред тебе, Египет,
върху фараона и върху всички негови служители.
10 (L)Той порази много народи
и погуби силни царе:
11 Сихон, аморейския цар,
и Ог, васанския цар,
и всички ханаански царства.
12 И даде земята им за наследство,
за наследство на Израил, Своя народ.
13 (M)Господи, Твоето име е вечно; Господи,
споменът за Тебе преминава от род в род.
14 (N)Защото Господ ще защити в съда Своя народ
и ще се смили над Своите слуги.
15 (O)Езическите идоли са само сребро и злато,
дело на човешки ръце:
16 имат уста, но не говорят;
имат очи, но не виждат;
17 имат уши, но не чуват;
дори в устата им няма дихание.
18 Подобни на тях са онези, които ги ваят,
всеки, който се уповава на тях.
19 Израилтяни, величайте Господа!
Свещеници от Аароновия дом, величайте Господа!
20 Левити, величайте Господа!
Вие, които благоговеете пред Господа, величайте Господа!
21 Прославен да бъде от Сион Господ,
Който е в Йерусалим! Алилуя.
23 (A)А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“ 24 Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса. 25 Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето. 26 Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“
27 А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха. 28 Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми? 29 Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“ 30 И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.
31 (B)Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка. 32 След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: ‘Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет’.“ 33 (C)Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един[a] съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“ 34 Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази. 35 (D)Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан. 36 А гоморът е една десета част от една ефа.
13 И кой ще ви стори зло, ако сте предани на доброто? 14 (A)Но дори и да страдате за правда, блажени сте. Не се страхувайте от никого и не се безпокойте! 15 Свято почитайте Господ Бог[a] в сърцата си и бъдете винаги готови с кротост и уважение да отговорите на всеки, който иска от вас обяснение за вашата надежда. 16 (B)Нека съвестта ви да е чиста, така че да бъдат посрамени онези, които ви оклеветяват като злосторници и хулят доброто ви поведение в името на Христос. 17 И ако е такава Божията воля – по-добре е да страдате, понеже вършите добро, отколкото понеже вършите зло.
18 (C)Защото и Христос пострада заради греховете ви[b] веднъж завинаги, Праведник заради неправедните, за да ви[c] заведе при Бога. Той бе умъртвен по плът, но по дух остана жив. 19 Така Той слезе да проповядва и на духовете, които бяха в тъмница – 20 (D)на тези, които някога не се покориха, когато Бог с много търпение ги очакваше в дните на Ной, докато се строеше корабът. В него малцина, всичко осем души, се избавиха от водата, 21 която е предобраз на кръщението; но то не е премахване на плътската нечистота, а обещание за чиста съвест пред Бога. Което сега и нас спасява чрез възкресението на Иисус Христос, 22 Който се възнесе на небето и е отдясно на Бога. На Него се покориха ангели, власти и сили.
Обновеният живот
4 (E)И тъй, след като Христос пострада за нас[d] по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл. Защото който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2 (F)за да изживее остатъка от своя земен живот вече не според човешките желания, а според Божията воля. 3 (G)Защото доста неща през изминалия си живот вършихте по волята на езичниците, като се бяхте отдали на разпуснатост, похот, пиянство, срамни гощавки и пирове и на нечестиво идолослужение. 4 И сега са изненадани, че вие вече не се впускате заедно с тях в същата необуздана разпуснатост, и злословят против вас. 5 (H)Те ще отговарят за това пред Онзи, Който е готов да съди живи и мъртви. 6 Ето защо благовестието беше проповядвано и на мъртвите, та като бъдат съдени като живи хора, да живеят духом според волята на Бога.
16 Това ви казах, за да не се разколебаете във вярата си. 2 (A)Ще ви отлъчат от синагогите. Идва дори време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че изпълнява дълга си пред Бога. 3 (B)Те ще постъпят така с вас, защото не познаха нито Отец, нито Мене. 4 Но ви казах това, та когато настъпи времето, да си спомните, че съм ви казал. А отначало не ви казах това, защото бях с вас.
Делото на Светия Дух
5 А сега отивам при Този, който Ме е изпратил, и никой от вас не ме пита: ‘Къде отиваш?’ 6 (C)Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. 7 (D)Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си отида. Защото, ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас, а ако си отида, ще ви Го изпратя. 8 И когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: 9 за грях, защото не вярват в Мене; 10 за правда, защото Аз отивам при Моя Отец и няма повече да ме виждате; 11 (E)а за съд, защото князът на този свят е осъден.
12 Имам още много да ви говоря, но сега не можете да го понесете. 13 (F)А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина. Защото няма да говори от Себе Си, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвестява бъдещето. 14 Той ще прослави Мене, защото от Моето ще вземе и ще ви възвестява. 15 Всичко, което има Отец, е Мое. Затова казах: ‘Той от Моето ще вземе и ще ви възвестява.’
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.