Book of Common Prayer
Молитва за Божий съд при страдания
55 (A)За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в молитвата ми
и не пренебрегвай молбата ми.
3 Чуй ме и ми отговори.
Безпокоя се в грижата си и стена
4 от гласа на врага,
заради притеснението от нечестивия,
понеже ми приписват беззакония
и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери вътре в мене
и смъртен ужас ме нападна.
6 Страх и трепет ме връхлетяха,
ужас ме обзе.
7 (B)И аз казах: „Кой би ми дал криле на гълъб?
Щях да отлетя и да намеря покой.
8 Ето бих отлетял далече
и щях да нощувам в пустинята.
9 Побързал бих да се скрия
в прибежище от силния вятър и бурята.“
10 Господи, раздели и объркай техните езици,
защото виждам насилия и разпри в града.
11 Обикалят върху стените му денем и нощем,
злодейства и злини са в него.
12 Всред него вилнее нечестие.
Насилието и измамата не напускат площадите му.
13 Ако враг бе ме похулил,
щях да понеса това;
и ако някой се бе отнесъл високомерно към мене,
бих се скрил от него.
14 (C)Но това си ти, човек, на мене равен,
мой другар и близък мой приятел!
15 Споделяхме мисли с доверие,
ходехме заедно сред множеството в Божия храм.
16 Смърт да ги сполети тези клеветници!
Да слязат живи у преизподнята,
понеже има злодейства в жилището им и вътре в тях.
17 Аз пък ще призова Бога
и Господ ще ме спаси.
18 Вечер, сутрин и по пладне ще въздишам и ще стена,
и Той ще чуе моя глас.
19 Той ще избави моята душа от онези, които ме нападат, и ще ми дари мир,
защото мнозина са против мене.
20 (D)Бог, Който от вечност седи на трона,
ще чуе и ще им отговори,
понеже у тях няма промяна
и те не се боят от Бога.
21 Враждуващият простря ръце срещу онези, които бяха в мир с него,
той оскверни своя съюз.
22 (E)Устата му са по-мазни от масло,
но вражда владее сърцето му.
Думите му са по-меки от маслиново масло,
но са като остри мечове.
23 (F)Възложи на Господа своето бреме и Той ще те подкрепи.
Той няма да допусне никога праведният да падне.
24 Но Ти, Боже, ще ги хвърлиш в дълбоката яма.
Кръвожадни и измамници няма да изживеят и половината от дните си,
а аз се уповавам на Тебе, Господи.
Плач за оскверненото светилище
74 Поучение на Асаф.
Боже, защо ни отхвърли завинаги,
защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?
2 (A)Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност,
който спаси като начало на Своето наследство.
Спомни си и тази планина Сион, на която се засели.
3 Простри ръцете Си към вековните развалини.
Врагът разруши всичко в светилището.
4 Твоите врагове крещят сред храма Ти.
Поставиха своите знаци за знамена.
5 Приличаха на секачи в гъсталак.
6 Ето разбиват в него всички украси
с брадви и чукове.
7 (B)Запалиха Твоето светилище
и оскверниха жилището на Твоето име.
8 Замислиха да ни изтребят до крак
и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 Знамения за нас не се виждат.
Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?
10 (C)Докога, Господи, врагът ще ни укорява
и противникът ще пренебрегва Твоето име?
11 (D)Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си?
Извади я от дрехата Си и ги изтреби.
12 Бог е мой цар от древността.
Той е спасението по земята.
13 (E)Ти раздели морето със силата Си
и строши главите на водните чудовища.
14 (F)Строши главата на левиатана[a]
и я даде за храна на пустинните животни.
15 Ти раздели извори и потоци,
пресуши буйни реки.
16 (G)Твой е денят, също и нощта.
Ти създаде светлината и слънцето.
17 Ти установи всички граници на земята,
направи лятото и зимата.
18 Спомни си, че врагът хулеше Господа;
един безумен народ пренебрегва Твоето име.
19 Не давай на зверовете душата на Своята гургулица!
Не забравяй живота на Своите сиромаси.
20 Погледни към Своя завет[b]!
Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.
21 Не оставяй потиснатият да се върне посрамен!
Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!
22 Стани, Боже, защити делото Си;
припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.
23 Не забравяй вика на Твоите противници,
растящия рев на въстаналите против Тебе.
Разрушаването на Йерусалим
2 (A)Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова!
От небесата свали на земята величието на Израил
и не си спомни за подножието на Своите крака.
2 Господ погуби, не пощади всички жилища на потомците на Яков.
Разруши в гнева Си крепостите на дъщерята на Юда.
Повали на земята,
отхвърли царството и князете му като нечисти.
3 (B)В Своя гняв Той сломи цялата сила на Израил,
отдръпна десницата Си от неприятеля
и се разпали срещу Яков като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо.
4 Той изопна Своя лък като неприятел, насочи дясната Си ръка като враг
и уби всичко, което е мило за окото.
Върху шатрата на Сионовата дъщеря изля като огън яростта Си.
5 Господ стана като неприятел, изтреби Израил,
разори всичките му палати, разруши крепостите му
и разпростря тъга и плач у дъщерята на Юда.
6 (C)И премахна като от градина Своята ограда.
Разори Своето място на събранията.
Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи
и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.
7 (D)Господ отхвърли Своя жертвеник, напусна Своето светилище.
Предаде в ръцете на враговете укрепените стени на дворците му.
В дома Господен те вдигнаха шум като в празничен ден.
8 (E)Господ реши да разруши стените на Сионовата дъщеря,
опна връв за измерване, не отдръпна ръката Си, докато стените бяха разрушени;
съсипа едновременно външните крепости и стените.
9 (F)Портите ѝ затънаха в земята. Той сломи и строши на парчета ключалките им.
Царят и князете ѝ в плен са между езичниците. Няма вече закон
и пророците ѝ не получават вече видение от Господа.
14 (A)Твоите пророци ти предсказваха неща измамни и лъжливи,
не разкриваха твоето беззаконие, за да те избавят от твоя плен,
и ти изричаха лъжливи и прелъстителни пророчества.
15 (B)Пляскат подигравателно ръце
за тебе всички, които минават по пътя,
подиграват се, клатят глава за дъщерята Йерусалимска и казват:
„Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата,
радост на цялата земя?“
16 Разтворили са широко уста против тебе всички твои врагове.
Те подсвиркват, скърцат със зъби и казват: „Погълнахме го.
Само този ден чакахме,
доживяхме да видим това!“
17 (C)Господ извърши, което бе определил, изпълни словото Си, изречено в стари времена.
Той те разори безмилостно и позволи на врага да злорадства над тебе.
Вдигна високо силата на твоите неприятели.
23 (A)Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя. 24 Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.
2 (B)За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас. 2 Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам? 3 Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви. 4 Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.
Прошка за наказания коринтянин
5 Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас. 6 На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас; 7 (C)дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка. 8 Затова ви моля да се отнесете към него с любов. 9 Писах ви с цел да проверя послушанието ви – дали сте послушни във всичко. 10 А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос, 11 (D)за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му.
Притча за злите лозари
12 (A)(B)Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч. 2 Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето. 3 А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо. 4 Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него. 5 Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха. 6 Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ 7 Но лозарите си рекоха: ‘Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.’ 8 Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето. 9 И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други. 10 (C)(D)Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 11 Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.