Book of Common Prayer
Възхвала на Бога
95 (A)Елате да ликуваме пред Господа
и да възкликнем към нашата спасителна скала.
2 Да застанем пред лицето Му със славословие,
да възкликнем към Него с песни,
3 (B)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички божества.
4 В Неговата ръка са земните глъбини,
Негови са и планинските върхове;
5 (C)Негово е морето и Той го е създал,
и Неговите ръце са изваяли сушата.
6 Влезте да се поклоним и да паднем по лице,
да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
7 (D)(E)(F)Защото Той е наш Бог
и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила.
А сега чуйте Неговия глас:
8 (G)„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива,
както в деня на изкушението[a] в пустинята,
9 където вашите предци Ме изкушаваха,
подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.
10 (H)Четирийсет години негодувах срещу онова поколение
и казах: ‘Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не опознаха Моите пътища.’
11 (I)Затова се заклех в гнева Си,
че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“
Страдания и прослава на Месия
22 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.
3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем – но няма покой за мене.
4 Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.
5 На Тебе се уповаваха нашите предци –
уповаваха се и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.
7 Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.
8 (B)Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9 (C)„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10 Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.
11 (D)На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.
12 (E)Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13 Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14 (F)разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.
15 Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.
16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;
езикът ми прилепна на небцето
и Ти ме сведе в прахта на смъртта.
17 Защото кучета ме обградиха,
сбирщина от злосторници ме обкръжи.
Те прободоха ръцете и краката ми.
18 Всичките ми кости се броят.
Враговете ми се взират и ме гледат.
19 (G)Делят моите дрехи помежду си
и за връхната ми дреха хвърлят жребий.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай!
Ти, сило моя, побързай ми на помощ!
21 Избави от меч живота ми
и от лапите на кучета – душата ми самотна.
22 (H)Спаси ме от устата на лъва
и от рогата на дивите животни!
Ти ме послуша.
23 (I)Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си.
Посред събранието ще Те славя.
24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го.
Всички потомци на Яков, възвеличете Го.
С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,
25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия,
не скри лицето Си от него,
вслуша се в неговите викове.
26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание.
Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.
27 Нека бедните да ядат и да се насищат;
да възхваляват Господа онези, които Го търсят;
да живеят сърцата ви завинаги!
28 (J)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички краища на земята
и ще се поклонят пред Него
всички езически родове,
29 защото царството е на Господа
и Той е владетел на народите.
30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята
пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта,
и онези, които не могат да запазят душата си за живот.
31 (K)Потомството ми ще Му служи за вечни времена.
За Господа ще разказва следващото поколение.
32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост
на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.
Молитва на верния в скръбен ден
141 Псалом на Давид.
Господи, извиках към Тебе; побързай към мене;
чуй моя глас, когато Тебе призовавам!
2 (A)Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян;
издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми;
4 не насочвай сърцето ми към лоша дума,
за да върша безсмислени дела на неправда
с хора, които правят зло,
и няма да вкуся от техните трапези.
5 (B)Накаже ли ме праведникът – това е милост;
изобличи ли ме – това е най-добър елей, който
главата ми няма да отхвърли,
защото и моята молитва е винаги против техните злини.
6 Техните управници бяха захвърлени в скалисти места
и чуха думите ми, защото са приятни.
7 Нашите кости са разпръснати като разцепени
и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята.
8 Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми;
в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!
9 Запази ме от уловките на капани, поставени за мене,
от клопките на онези, които правят злини.
10 Неправедните нека паднат в собствените си мрежи,
докато аз единствен ще премина.
Молитва за избавление от враговете
143 Псалом на Давид.
Господи, чуй молитвата ми,
вслушай се в молбите ми заради Своята вярност;
отговори ми според Своята правда.
2 (A)Не влизай в съд със Своя служител,
защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.
3 (B)Защото врагът преследваше душата ми,
смаза на земята живота ми,
принуди ме да живея в тъмнина като онези,
които са умрели отдавна.
4 (C)И моят дух изнемощя,
сърцето ми се скова вътре в мене.
5 (D)Спомних си за отминалите дни,
замислих се за всичко, сторено от Тебе,
размишлявах за делата на Твоите ръце.
6 (E)Простирах към Тебе ръцете си;
душата ми жадува като суха земя.
7 (F)Господи, по-скоро ми отговори! Моят дух отпадна.
Не скривай лицето Си от мене
и няма да съм като тези, които слизат в гроб.
8 (G)Дай ми да чуя гласа на Твоята милост на разсъмване,
защото на Тебе се уповавах.
Извести ми пътя, по който да вървя,
защото към Тебе издигнах душата си.
9 Господи, избави ме от моите врагове –
при Тебе намерих убежище.
10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог.
Твоят благ Дух ще ме води по равен път.
11 Господи, запази ме жив заради Своето име.
Избави от беди душата ми заради Своята правда.
12 (I)И със Своята милост унищожи моите врагове
и погуби всички, които измъчват душата ми,
защото аз съм Твой служител.
Седмо бедствие: град
13 Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: ‘Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; 14 защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя; 15 понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята. 16 (A)Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя. 17 Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш, 18 ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега. 19 Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат’.“ 20 Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите. 21 А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето.
22 След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“ 23 (B)Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет. 24 Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена. 25 И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето. 26 Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град.
27 Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни. 28 Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“ 29 Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня; 30 Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“ 31 Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал; 32 пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни. 33 Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята. 34 Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му. 35 Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.
Божията помощ в делото на благовестието
4 Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме, 2 (A)а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. 3 Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите, 4 които не вярват и на които божеството на този свят[a] е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога. 5 Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус. 6 (B)Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.
7 Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша. 8 Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, 9 гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. 10 Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус. 11 (C)Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, 12 така че смъртта действа у нас, а животът – у вас.
Трето предсказание за страданията и възкресението
32 (A)Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него: 33 „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците. 34 (B)Ще Го поругаят, ще Го плюят, ще Го бичуват и убият. Но Той ще възкръсне на третия ден.“
Искане на Зеведеевите синове
35 (C)Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, синове на Зеведей, и казаха: „Учителю, искаме да изпълниш една наша молба.“ 36 Той ги попита: „Какво искате от Мене?“ 37 Те Му казаха: „Позволи ни да седнем – един отдясно на Тебе, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.“ 38 (D)Но Иисус им отговори: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, както и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“ 39 Те отговориха: „Можем.“ А Иисус им каза: „От чашата, от която Аз пия, вие ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите. 40 Но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене, това не зависи от Мене. То ще се даде на тези, за които е приготвено.“
41 Десетте ученици, като чуха това, започнаха да негодуват срещу Яков и Йоан. 42 (E)А Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че онези, които биват смятани за управители на народите, господстват над тях, както и велможите им властват над тях. 43 Но между вас да не бъде така. Този, който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга; 44 (F)и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде роб на всички. 45 (G)Така и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.