Book of Common Prayer
Молитва за помощ
120 Поклонническа песен.
Изпаднал в беда, викнах към Господа
и Той ме послуша.
2 (A)„Господи, спаси живота ми от лъжци,
от лукав език.“
3 Човече, какво ще ти даде и какво ще ти прибави
лукавият език? –
4 Изострени стрели на воин
с нажежени въглени от хвойна.
5 Горко ми, че съм като изгнаник в Мосох,
като живеещ сред шатрите на Кидар.
6 Дълго живях
с противниците на мира.
7 Аз съм за мир; но когато заговоря,
те са за война.
Господ е наш защитник
121 Поклонническа песен.
Повдигам очи към планините:
откъде ще ми дойде помощ?
2 (B)Моята помощ идва от Господа,
Който сътвори небето и земята.
3 (C)Той няма да допусне да се поклатят краката ти;
няма да заспи Този, Който е твой пазител.
4 Не спи и не почива,
Който пази Израил.
5 (D)Господ е твой пазител;
Господ е като твоята сянка от дясната ти страна.
6 (E)Денем слънцето няма да ти навреди,
нито луната нощем.
7 (F)Господ ще те запази от всяко зло.
Той ще опази твоя живот.
8 (G)Господ ще бди над тебе, когато влизаш и излизаш, отсега и завинаги.
Молитва за мир в Йерусалим
122 (H)Поклонническа песен. На Давид.
Зарадвах се, когато ми казаха:
„Да отидем на поклонение в дома на Господа.“
2 Краката ни вече стъпват
в твоите порти, Йерусалиме.
3 (I)Йерусалиме, построен си
като град, сглобен в едно.
4 (J)Там се изкачват дванадесетте племена, племената,
принадлежащи на Господа според Израилевия закон,
за да възхвалят името на Господа,
5 (K)защото там стоят престолите за съдене,
престолите на Давидовия дом.
6 Молете се за мир в Йерусалим:
да живеят в мир онези, които те обичат!
7 Нека да има мир между твоите крепостни стени,
благоденствие – в твоите дворци!
8 Заради своите братя и своите близки казвам:
„Мир да има в тебе!“
9 (L)Заради дома на Господа, нашия Бог,
желая ти доброто.
Молитва за милост
123 Поклонническа песен.
Повдигам очи към Тебе,
Който имаш Своя престол на небето!
2 (M)Ето както очите на слугите гледат към ръката на господаря им,
както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ,
така и нашите очи са обърнати към Господа, нашия Бог,
докато Той се смили над нас.
3 (N)Бъди милостив към нас, Господи, бъди милостив,
защото сме подложени на презрение;
4 душата ни е достатъчно преситена
на хули от надменни
и на унижение от горделиви.
Помощ от Господа
124 (O)Поклонническа песен. На Давид.
Ако Господ не беше с нас –
нека Израил да каже сега, –
2 ако Господ не беше с нас,
когато хората се вдигнаха против нас,
3 (P)тогава живи щяха да ни погълнат,
когато се разпали техният гняв против нас;
4 тогава водите щяха да ни отнесат,
порой щеше да премине над нас;
5 тогава яростните води
биха ни потопили.
6 Да бъде прославен Господ,
Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (Q)Душата ни се изплъзна като птица от примката на ловец:
примката се скъса и ние се спасихме.
8 (R)Нашата помощ идва в името на Господа,
Който сътвори небето и земята.
Упованието на Божия народ
125 (S)Поклонническа песен.
Тези, които се уповават на Господа,
са като планината Сион, която няма да се поклати:
тя пребъдва вечно.
2 (T)Планините обкръжават Йерусалим,
а Господ е около Своя народ сега и за вечни времена.
3 Защото Той няма да остави жезъла на нечестивите
върху участта на праведните,
та праведните да не протягат ръце към беззаконието.
4 (U)Господи, прави добро на добрите
и на чистите по сърце.
5 (V)А тези, които се отклоняват по свои криви пътища,
Господ ще ги остави да погинат със злодеите.
Мир да бъде в Израил!
Благодарност за Божието избавление
126 Поклонническа песен.
Когато Господ ни върна от плен в Йерусалим,
ние като че ли сънувахме.
2 (W)Тогава устата ни беше пълна с радост
и езикът ни – с възторг.
Тогава се говореше сред народите:
„Господ извърши велико дело за тях!“
3 Господ извърши велико нещо за нас:
ние сме радостни.
4 Господи, възнагради ни за нашето пленничество,
както пълниш потоците в южната земя.
5 (X)Които сяха със сълзи,
с радост ще събират плодовете.
6 (Y)Който излиза и плаче,
когато носи семе за посев,
той непременно ще се върне с радост,
като носи снопите си.
Децата – награда от Господа
127 (Z)Поклонническа песен. На Соломон.
Ако Господ не изгради дома,
напразно ще се трудят строителите;
ако Господ не пази града,
напразно ще бди пазачът.
2 Напразно вие ставате рано, до късно седите будни,
ядейки хляба на страданието,
докато Той дава сън на онзи, когото обича.
3 (AA)Ето дар от Господа са децата,
награда – плодът на утробата.
4 Синовете от млади години
са като стрелите в ръката на силния.
5 (AB)Блажен е човекът, напълнил колчана си с тях!
Те няма да се провалят
при съдебното дело с враговете си.
Мойсей и Аарон пред фараона
5 След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: ‘Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята’.“ 2 В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“ 3 Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“ 4 Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“ 5 Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“
6 В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа: 7 „Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява. 8 Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: ‘Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.’ 9 Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“ 10 Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: ‘Повече плява не ви давам.’ 11 Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“ 12 Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява. 13 А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“ 14 Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“
15 Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си? 16 На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: ‘Правете тухли.’ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“ 17 Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: ‘Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.’ 18 А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“ 19 Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“
Божието обещание за избавление
20 Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха. 21 Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“
22 Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати? 23 Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“
6 (A)А Господ отговори на Мойсей: „Сега ще видиш какво ще направя пред фараона. Принуден от силна ръка, той ще ги пусне. Да, принуден от силна ръка, той ще ги прокуди от земята си.“
20 (A)Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора. 21 (B)В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“ 22 Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите. 23 Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели? 24 Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда 25 (C)и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“
Всичко да става с приличие и ред
26 Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука. 27 Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува. 28 Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога. 29 От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват. 30 Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне. 31 Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават. 32 А пророческите дарби са подчинени на пророците, 33 защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите.
39 (A)Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици. 40 Нека всичко става с приличие и ред.
За изкушенията
42 (A)А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето. 43 (B)Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка, отколкото да имаш две ръце, а да отидеш в ада, в неугасимия огън, 44 където червеят им не умира[a] и огънят не угасва[b]. 45 Ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота без крак, отколкото да имаш два крака, а да бъдеш хвърлен в ада, в неугасимия огън, 46 където червеят им не умира и огънят не угасва. 47 Ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, а да бъдеш хвърлен в огнения ад, 48 (C)където червеят им не умира и огънят не угасва.
49 Защото всеки с огън ще се осоли[c] и всяка жертва със сол ще се осоли. 50 (D)Добро нещо е солта. Но ако солта се обезсоли, какво ще ѝ добавите? Имайте у себе си сол и мир имайте помежду си.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.