Book of Common Prayer
Величието на Господа
97 (A)Господ царува: да се радва земята;
да се веселят многобройните далечни острови.
2 (B)Облаци и мрак има около Него;
справедливост и правосъдие са основа на престола Му.
3 (C)Огън върви пред Него
и изгаря враговете Му наоколо.
4 (D)Неговите светкавици осветяват света;
земята вижда и се тресе.
5 (E)Планините се топят като восък пред лицето на Господа,
пред лицето на Господаря на цялата земя.
6 (F)Небесата разгласяват Неговата правда
и всички народи виждат Неговата слава.
7 (G)Нека се посрамят всички, които служат на кумири,
които се хвалят с идоли.
Преклонете се пред Него, всички ангели.
8 (H)Сион чу и се зарадва,
юдейските дъщери[a] се развеселиха
заради Твоите присъди, Господи,
9 (I)защото, Ти, Господи, стоиш високо над цялата земя,
застанал си превисоко над всички ангели.
10 Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото!
Той закриля живота на Своите благочестиви хора,
избавя ги от ръцете на нечестивите.
11 (J)Светлина изгрява за праведника
и веселие – за справедливите по сърце.
12 (K)Радвайте се, праведни, заради делата на Господа
и прославяйте Неговото свято име.
Възхвала на всесветия Бог
99 (A)(B)Господ царува – народите благоговеят!
Той седи на херувими – земята се тресе!
2 Велик е Господ в Сион
и стои високо над всички народи.
3 Нека славословят Твоето велико и страшно име:
то е свято!
4 Ти утвърди справедливо силата на царя, който обича правосъдие.
Ти създаде правосъдие
и справедливост у Яков.
5 Превъзнасяйте Господа, нашия Бог,
и се покланяйте пред трона Му,
защото Той е свят!
6 Мойсей и Аарон сред множеството Негови свещеници,
както и Самуил между онези, които призовават името Му,
викаха към Господа и Той ги чуваше.
7 (C)Той им говореше от облачен стълб
и те спазваха Неговите заповеди
и наредбите, които им беше дал.
8 Господи, Боже наш! Ти ги чуваше,
Ти беше за тях Бог, Който прощава
и наказва за техните грехове.
9 Величайте нашия Господ Бог
и Му се покланяйте на Неговата свята планина,
защото нашият Господ Бог е свят.
Призив за славословие към Бога
100 Псалом за прослава.
Възкликни към Господа ти, цяла земьо!
2 Служете на Господа с радост,
идете пред Него с ликуване!
3 (D)Знайте, че Господ е Бог.
Той ни е създал и ние сме Негови,
Негов народ и овце от Неговото паство.
4 Влизайте през Неговите порти с възхвала
и с песнопение в Неговите храмови дворове.
Възхвалявайте Го и прославяйте името Му,
5 (E)защото Господ е благ; Неговата милост е вечна
и Неговата вярност преминава от род в род.
Бог – Съдия на творението
94 (A)Боже на възмездието, Господи!
Боже на възмездието, възсияй!
2 (B)Надигни се, о, Съдия на земята,
и въздай на горделивите, каквото заслужават.
3 (C)Господи, докога нечестивите,
докога тъкмо те ще ликуват?
4 Бунтуват се и говорят дръзко
онези, които вършат беззаконие.
5 Господи, тъпчат Твоя народ
и покоряват Твоето наследство.
6 (D)Убиват вдовица и чужденец;
изтребват сираци.
7 (E)И казват: „Господ няма да види;
Богът на Яков няма да разбере.“
8 (F)Вразумете се вие, безумци между народа.
Кога ще поумнеете, глупаци?
9 (G)Този, Който извая ухото, няма ли да чуе?
Този, Който сътвори окото, няма ли да види?
10 Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание,
няма ли Той да изобличи?
11 (H)Господ познава човешките мисли и знае, че те са суетни.
12 (I)Блажен е онзи човек, когото Ти, Господи, вразумяваш
и поучаваш със Своя закон,
13 за да му дадеш утеха в тежки дни,
докато бъде приготвена ямата на нечестивия.
14 (J)Господ няма да отхвърли Своя народ
и няма да изостави Своето наследство.
15 Защото съдът ще се завърне към правдата
и ще го следват тези, които са с чисти сърца.
16 Кой ще се надигне в моя полза срещу насилниците?
Кой ще се застъпи за мене срещу тези, които вършат беззаконния?
17 Ако Господ не беше мой помощник,
много скоро душата ми щеше да живее в царството на мълчанието.
18 Когато казвах: „Краката ми са колебливи“ –
Твоето милосърдие, Господи, ме подкрепяше.
19 Когато бях изпълнен с тежки мисли,
Твоята утеха ощастливяваше душата ми.
20 Ще се съюзи ли с Тебе тронът на покварата,
творящ насилие срещу закона,
21 който връхлита към душата на праведника
и осъжда невинния?
22 Господ обаче е моя защита
и мой Бог, скала за мое убежище.
23 (K)Той ще им върне беззаконията
и ще ги унищожи чрез тяхното зло.
Господ, нашият Бог, ще ги изтреби.
Възхвала на Бога
95 (L)Елате да ликуваме пред Господа
и да възкликнем към нашата спасителна скала.
2 Да застанем пред лицето Му със славословие,
да възкликнем към Него с песни,
3 (M)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички божества.
4 В Неговата ръка са земните глъбини,
Негови са и планинските върхове;
5 (N)Негово е морето и Той го е създал,
и Неговите ръце са изваяли сушата.
6 Влезте да се поклоним и да паднем по лице,
да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
7 (O)(P)(Q)Защото Той е наш Бог
и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила.
А сега чуйте Неговия глас:
8 (R)„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива,
както в деня на изкушението[a] в пустинята,
9 където вашите предци Ме изкушаваха,
подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.
10 (S)Четирийсет години негодувах срещу онова поколение
и казах: ‘Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не опознаха Моите пътища.’
11 (T)Затова се заклех в гнева Си,
че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“
Смърт и погребение на Яков
29 (A)И заповяда им още: „Прибирам се при народа си. Погребете ме при моите бащи в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон; 30 (B)в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Тази пещера Авраам беше купил за собствено гробище от хета Ефрон. 31 (C)Там погребаха Авраам и жена му Сарра, Исаак и Ревека, а аз погребах Лия. 32 Този имот и пещерата в него са купени от хетите.“ 33 (D)Като завърши Яков това завещание към синовете си, издъхна и се прибра при бащите си.
50 (E)Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него. 2 И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха. 3 И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден. 4 И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона, 5 (F)че баща ми ме закле, казвайки: ‘Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя’; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“ 6 А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“ 7 Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя, 8 семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем. 9 С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма. 10 Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена. 11 Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните. 12 И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил. 13 (G)Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон. 14 След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.
Подобаващо участие в Евхаристията и общите трапези
17 Във връзка с онова, което ще ви говоря по-нататък, не заслужавате похвала, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо. 18 Първо, защото чувам, че когато се събирате за богослужение, между вас имало разцепление, което и вярвам донякъде. 19 То и трябва да има разделения между вас, за да изпъкнат изпитаните във вярата сред вас. 20 Но макар че вие се събирате заедно, това още не значи, че ядете от вечерята на Господа, 21 защото всеки гледа да изяде преди другите своята вечеря и така един остава гладен, а друг се напива. 22 Нямате ли си къщи, за да ядете и пиете там? Или проявявате пренебрежение към Божията църква и засрамвате онези, които са бедни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.
23 (A)Аз приех от Господа това, което ви и предадох: Господ Иисус в нощта, когато щеше да бъде предаден, взе хляб 24 и като благодари, разчупи го и рече: „Вземете, яжте[a], това е Моето тяло, което се разчупва[b] заради вас; правете това за Мой спомен.“ 25 (B)След вечеря взе също и чашата и рече: „Тази чаша е Новият Завет, осветен с Моята кръв; всеки път, когато пиете, правете това за Мой спомен.“ 26 Затова всеки път когато ядете този хляб и пиете от тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.
27 Така че който яде от този хляб и пие от чашата на Господа недостойно, той е виновен пред тялото и кръвта на Господа. 28 Но нека човек изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. 29 Защото, който яде и пие не както подобава[c], той яде и пие от своето осъждане, понеже не разпознава тялото на Господа[d]. 30 Затова сред вас има много немощни и болни, а и умират доста. 31 Защото, ако бяхме изпитвали себе си, нямаше да бъдем осъждани. 32 Когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света. 33 И така, братя мои, когато се събирате на вечеря, изчаквайте се взаимно. 34 Ако пък някой е гладен, нека си яде вкъщи, за да не се събирате за осъждане. А за останалото ще се разпоредя, когато дойда.
Ново чудодейно нахранване – на четири хиляди души
8 (A)В онези дни, когато пак се беше събрал много народ и нямаше какво да яде, Иисус повика учениците Си и им каза: 2 „Жално Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да яде. 3 Но ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.“ 4 А Неговите ученици Му отговориха: „Откъде може някой да насити тези хора с хляб тук, на безлюдно място?“ 5 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем.“ 6 И Той заповяда да насядат по земята, взе седемте хляба и благодари, разчупи ги и даде на учениците Си да ги наслагат. И те ги наслагаха пред народа. 7 Имаха и малко рибки. Като ги благослови, Той каза да сложат и тях. 8 И ядоха, и се наситиха. И вдигнаха седем коша останали къшеи. 9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в пределите на Далманута.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.