Book of Common Prayer
Планината Сион – майка на народите
87 (A)[a] Псалом на Кореевите синове. Песен.
Неговите основи[b] са на святи планини.
2 Господ обича вратите на Сион
повече от всички жилища на Яков.
3 Славни неща се разказват за тебе,
о, град на Бога!
4 Раав[c] и Вавилон са между тези,
които Ме познават;
същото се отнася за филистимците; Тир и Етиопия –
и те ще кажат: „Този и онзи са оттам.“
5 (B)А за Сион ще казват: „Този и онзи са родени в него
и сам Всевишният го утвърди.“
6 (C)Когато се преброяват народите, Господ ще напише:
„Този е роден там.“
7 И онези, които пеят и които свирят, ще казват:
„Всичките ми извори са у тебе.“
Вечният Бог и преходният човек
90 [a] Молитва на Божия човек Мойсей.
Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги.
2 (A)Още преди да се появят планините,
Ти сътвори земята и света;
от вечност и завинаги си Бог.
3 (B)Ти превръщаш човека в прах,
като казваш: „Върнете се, хора!“
4 (C)Защото в Твоите очи хиляда години преминават
като един ден,
като една нощна стража.
5 (D)[b] Отнасяш ги като порой и те отминават като сън,
като трева, поникнала сутрин.
6 Сутрин никне и цъфти,
вечер вехне и съхне.
7 И ето Твоят гняв ще ни грабне
и чрез Своята ярост ще ни погубиш.
8 Ти постави нашите беззакония пред Себе Си,
скритите дела са пред светлината на Твоето лице,
9 защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв,
годините ни преминаха като въздишка.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години,
а при по-голяма крепкост – осемдесет,
и най-доброто време от тях е страдание и болест;
бързо отминават и след това изчезваме.
11 Кой познава силата на Твоя гняв
и в страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 Научи ни така да броим дните си,
че да станем мъдри.
13 Господи, обърни се най-после!
Смили се над Своите служители!
14 Насити ни с милостта Си от ранни зори
и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот.
15 Развесели ни отново след преживените дни на наказания;
заради отминалите години на страдание.
16 Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти
и Твоята слава пред синовете Му!
17 Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас
и да укрепват делата на ръцете ни!
Да, делата на ръцете ни укрепвай!
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Алилуя. Славете Господа, защото Той е благ,
защото е вечна милостта Му.
2 Славете Бога на боговете,
защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите,
защото е вечна милостта Му.
4 (B)Славете Онзи, Който единствен прави велики чудеса,
защото е вечна милостта Му;
5 (C)Този, Който премъдро създаде небето,
защото е вечна милостта Му;
6 (D)Този, Който разпростря земята върху водите,
защото е вечна милостта Му;
7 (E)Този, Който създаде големите светила,
защото е вечна милостта Му;
8 направи слънцето да управлява деня,
защото е вечна милостта Му;
9 направи луната и звездите да управляват нощта,
защото е вечна милостта Му.
10 (F)Той порази Египет с неговите първородни,
защото е вечна милостта Му;
11 (G)изведе оттам израилтяните,
защото е вечна милостта Му,
12 (H)със силна ръка и простряна мишца,
защото е вечна милостта Му.
13 (I)Той раздели на две Червеното море,
защото е вечна милостта Му,
14 и преведе израилтяните през него,
защото е вечна милостта Му,
15 и хвърли фараона и войската му в Червеното море,
защото е вечна милостта Му.
16 Той водеше Своя народ през пустинята,
защото е вечна милостта Му.
17 Той порази велики царе,
защото е вечна милостта Му,
18 и уби силни царе,
защото е вечна милостта Му:
19 (J)(K)Сихон, аморейски цар,
защото е вечна милостта Му,
20 (L)и Ог, васански цар,
защото е вечна милостта Му.
21 (M)Даде земята им за наследство,
защото е вечна милостта Му,
22 (N)за наследство на Израил, Своя служител,
защото е вечна милостта Му.
23 Той си спомни за нас в нашето унижение,
защото е вечна милостта Му,
24 и ни избави от враговете ни,
защото е вечна милостта Му.
25 (O)Той дава храна на всяко живо същество,
защото е вечна милостта Му.
26 (P)Прославяйте Небесния Бог,
защото е вечна милостта Му.
27 А Израил живееше в областта Гесем на египетската земя. Там неговите потомци се населиха, наплодиха и преумножиха.
Благословията на Яков
28 Яков живя сто четиридесет и седем години, от които седемнадесет години в египетската земя. 29 (A)Когато наближи часът Израил да умре, той повика Йосиф и му каза: „Ако ме обичаш, закълни се да постъпиш с мене милостиво и да изпълниш желанието ми. Не ме погребвай в Египет! 30 Искам да бъда при предците си. Изнеси ме от Египет и ме погреби в тяхната гробница!“ Йосиф му обеща, че ще направи, както иска баща му. 31 Израил го накара да се закълне и Йосиф се закле. А Израил се надигна от постелята и се поклони.
48 След известно време съобщиха на Йосиф: „Баща ти е болен.“ И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем. 2 Казаха на Яков, че синът му Йосиф идва при него. Израил събра сили и седна на леглото. 3 И каза Яков на Йосиф: „Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови. 4 (B)Каза ми: ‘Ето Аз ще те даря с наследници и ще те направя родоначалник на много народи. А тази земя ще дам за вечно владение на потомците ти.’ 5 Двамата ти синове, които се родиха в египетската земя, преди аз да дойда тук, са мои. Ефрем и Манасия са мои, както са мои Рувим и Симеон. 6 Децата, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои. Те ще получат наследство като синове на Ефрем и Манасия. 7 (C)Когато идвах от Месопотамия, в ханаанската земя близо до Ефрат умря Рахил и аз я погребах там, край пътя за Ефрат, който сега се нарича Витлеем.“
Предпазване от идолопоклонство
10 (A)Братя, искам да знаете, че всичките ни предци бяха под закрилата на облака и всички преминаха през морето, 2 и всички, последвали Мойсей, се кръстиха чрез облака и морето, 3 (B)и всички ядоха една и съща духовна храна, 4 (C)и всички пиха едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната скала, която идваше след тях, а скалата беше Христос. 5 (D)Но към повечето от тях Бог не беше благосклонен и те загинаха в пустинята. 6 (E)Всичко това бяха предобрази за нас, за да не се пристрастяваме към лоши дела, както те се бяха пристрастили. 7 (F)Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, за които е писано: „Народът седна да яде и да пие, а после стана да играе.“ 8 (G)Нека не блудстваме, както блудстваха някои от тях и в един ден загинаха двадесет и три хиляди. 9 (H)Нека не изкушаваме Христос, както някои от тях постъпиха и загинаха от змии. 10 (I)Не роптайте, както някои от тях роптаеха и загинаха от ангела изтребител. 11 Всички тези неща им се случваха, за да им бъдат знамения, а бяха записани за назидание на нас, които живеем в последните времена. 12 (J)Затова, който мисли, че стои здраво, нека гледа да не падне. 13 Не ви е постигало друго изкушение освен човешко. Бог обаче, Който спазва обещанията Си, няма да ви остави да бъдете изкушени повече, отколкото можете да понесете, но заедно с изкушението ще ви посочи и изход, за да можете да го понесете.
Божии заповеди и човешки предания
7 (A)При Него се събраха фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим. 2 (B)Те видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, т.е. с неумити ръце, и ги укориха. 3 Защото фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си умият усърдно ръцете, придържайки се към преданието на нашите предци. 4 (C)И като си дойдат от пазара, не ядат, докато не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват: измиване на чаши, гърнета, медни съдове и легла. 5 Тогава фарисеите и книжниците Го запитаха: „Защо учениците Ти не постъпват според преданието на нашите предци, а ядат хляба с неумити ръце?“ 6 (D)А Той им рече: „Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, както е писано: ‘Този народ с устните си Ме почита, но сърцето му стои далече от Мене.’ 7 Напразно обаче Ме почитат, щом като проповядват поучения, които са човешки наредби. 8 Понеже оставихте Божията заповед и спазвате човешкото предание, миете гърнета и чаши и вършите много други подобни неща.“ 9 И им каза: „Добре отменяте Божията заповед, за да спазите вашето предание. 10 (E)Защото Мойсей е казал: ‘Почитай баща си и майка си’ и ‘Който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт’. 11 А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, което ти би получил от мене, е курбан, което означава дар за Бога»’ – 12 така вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, 13 като престъпвате Божието слово чрез преданието си, което вие предавате, и вършите множество подобни неща.“
Кое прави човека нечист
14 И като повика целия народ, Иисус заговори: „Чуйте Ме всички и разберете: 15 нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни, но което излиза от него, то осквернява човека. 16 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“
17 (F)И след като се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за тази притча. 18 А Той им каза: „Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? 19 (G)Защото то не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън.“ Така Той очисти всяка храна. 20 Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека. 21 Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, 22 кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство. 23 Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.