Book of Common Prayer
Призив към Господа за победа над враговете
83 Песен. Псалом на Асаф.
2 (A)[a] Боже, недей мълча,
не бъди безмълвен и тих,
3 защото Твоите врагове негодуват
и онези, които Те мразят, надигат глава.
4 Подготвят коварен заговор против Твоя народ
и се обединяват против тези, които са под Твоя закрила.
5 (B)Казаха си: „Хайде да ги изтребим като народ,
за да не се споменава вече името Израил.“
6 Съветваха се заедно в сърцата си
и сключиха съюз против Тебе:
7 (C)жителите на Едом и измаилтяните,
моавците и агаритците;
8 (D)жителите на Гевал и Амон, както и на Амалик,
филистимците и жителите на Тир.
9 Към тях се присъединиха и асирийците.
Те станаха подкрепа за потомците на Лот.
10 (E)Постъпи с тях, както с мадиамците,
както със Сисара и с Явин при потока Кисон.
11 (F)Те бяха унищожени при Ен-Дор
и Ти натори с тях земята.
12 (G)Постъпи с тях и с техните князе, както с Орев и Зев;
и с всички техни първенци – както със Зевей и Салман.
13 Защото те казаха: „Да завладеем Божиите земи!“
14 (H)Боже мой, разпръсни ги като плява,
като слама от вятър.
15 (I)Както огън изгаря гората
и както пламък обгаря планината,
16 така и Ти ги преследвай със Своята буря,
смути ги със Своя вихър;
17 посрами лицата им
и те ще търсят Твоето име, Господи!
18 Нека да се засрамят и завинаги да се смутят,
да се посрамят и да загинат.
19 (J)И нека да разберат, че единствено Твоето име е Господ,
че Ти си Всевишният над цялата земя.
Копнеж по Бога при бедствие
42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
3 (B)Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
4 (C)Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
5 Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
6 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
7 Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
8 (D)Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
9 Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
10 (E)Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
11 Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: ‘Къде е твоят Бог?’“
12 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
Молитва за помощ в беда
43 Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ!
Избави ме от лукав и зъл човек,
2 защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил?
Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати Своята светлина и Своята истина!
Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина
и до мястото, където Ти пребиваваш.
4 (F)Тогава ще се доближа до Божия жертвеник,
до Бога на моята радост и веселие,
и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!
5 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога;
защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
Мир за Божия народ
85 На първия певец. Псалом на Кореевите синове.
2 (A)[a] Господи, Ти се смили над Своята земя
и върна Яков от плен.
3 Ти прости беззаконията на Своя народ
и заличи всичките му грехове,
4 (B)оттегли цялата Си ярост
и отклони пламтящия Си гняв.
5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение,
и нека да спре Твоето негодувание против нас.
6 (C)Вечно ли ще се гневиш
и яростта Ти ще продължава ли от род в род?
7 Няма ли да ни върнеш към живот,
за да се зарадва Твоят народ на това, което Ти направи?
8 Господи, покажи ни Своята благост
и ни дай Своето спасение.
9 Да чуя какво ще каже Господ Бог,
защото Той говори за мир на Своя народ и на Своите избраници,
ако те не се връщат към безчестието си.
10 Да, спасението Му е близко за онези, които благоговеят пред Него,
за да пребъдва славата по нашата земя.
11 (D)Милост и вярност ще се срещнат,
правда и мир ще се прегърнат.
12 (E)Истината ще поникне от земята,
а правдата ще надникне от небесата.
13 И Господ ще даде добрини,
а нашата земя – своя плод;
14 и правдата ще върви пред Него
и ще проправя път за стъпките Му.
Молитва в голяма беда
86 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в мене
и ме чуй, защото съм слаб и беден.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе;
запази Своя служител, Боже мой, който се надява на Тебе.
3 Господи, смили се над мене,
защото Тебе призовавам всеки ден.
4 (F)Развесели душата на служителя Си,
защото аз я издигам към Тебе, Господи.
5 Защото Ти, Господи, си добър
и милостив, богат на щедрости към всички, които Те призовават.
6 (G)Господи, чуй моята молитва
и се вслушай в думите на молбата ми!
7 Призовавам Те в скърбен за мене ден, защото Ти ще ме чуеш.
8 (H)Господи, няма друг като Тебе между боговете,
и няма дела като Твоите.
9 (I)Всички народи, които сътвори, ще дойдат да Ти се поклонят
и ще прославят Твоето име, Господи,
10 защото Ти си велик и правиш чудеса. Само Ти си Бог.
11 (J)Господи, покажи ми Своя път и аз ще постъпвам според Твоята истина.
Сърцето ми благоговее пред Твоето име.
12 Ще Те възхвалявам, Господи, Боже мой,
от все сърце и вечно ще славя името Ти,
13 защото Твоята милост към мене е голяма
и Ти избави душата ми от преизподнята.
14 (K)Боже, горделивите се надигнаха против мене
и тълпа насилници искаше да ме убие –
Ти не си пред очите им.
15 (L)Ти Господи обаче си Бог добросърдечен и милостив,
дълготърпелив и щедър на добрини и истина.
16 (M)Погледни ме и бъди милостив към мене.
Дай силата Си на Своя служител
и спаси сина на Своята слугиня.
17 Дай ми знак за благоволението Си,
та тези, които ме мразят, да видят и да се засрамят,
защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
Яков пристига в Египет
46 И тръгна Израил с всичко, което имаше. Когато пристигна във Вирсавия, принесе жертва на Бога на баща си Исаак. 2 А Бог се яви на Израил в нощно видение и му каза: „Якове, Якове!“ А той Му отговори: „Ето ме.“ 3 Бог му каза: „Аз съм Бог, Бог на предците ти. Не се страхувай да отидеш в Египет, защото ще направя така, че там от тебе да произлезе голям народ; 4 Аз ще дойда с тебе в Египет и Аз ще те изведа назад. А Йосиф ще склопи с ръката си твоите очи.“ 5 След това Яков тръгна от Вирсавия. Синовете Израилеви качиха баща си Яков, децата и жените си на колесниците, които фараонът беше пратил, за да ги доведат. 6 (A)И взеха добитъка и имуществото си, които бяха придобили в ханаанската земя, и дойдоха в Египет – Яков и роднините му. 7 Той доведе със себе си в Египет синовете и внуците си, дъщерите и внучките си, целия си род.
28 Яков изпрати Юда при Йосиф, за да научи пътя за Гесем. И стигнаха в областта Гесем. 29 (A)И Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесем, за да посрещне баща си Израил. Като го видя, прегърна го и дълго плака на рамото му. 30 Израил каза на Йосиф: „След като те видях и знам, че си жив, мога вече да умра.“ 31 (B)Йосиф каза на братята си и на роднините си: „Ще отида да съобщя на фараона, че братята ми и бащиното потомство, които бяха в ханаанската земя, дойдоха при мене. 32 Тези хора са овчари, занимават се със скотовъдство. Те водят със себе си всичкия си добитък и целия си имот. 33 А фараонът ще ви повика и ще попита с какво се занимавате, 34 а вие ще отговорите, че сте потомствени скотовъдци. Тогава ще ви заселят в областта Гесем, защото египтяните се отвращават от овчарите.“
Апостолът се отказва от правата си
9 (A)Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа? 2 Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство. 3 Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната. 4 Нима нямаме право на храна и питие? 5 Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа? 6 (B)Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си? 7 (C)Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? 8 Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът? 9 (D)Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог? 10 Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква. 11 (E)Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? 12 (F)Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. 13 (G)Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви? 14 (H)Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. 15 (I)Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
30 (A)Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали. 31 И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.
32 И отидоха с лодка на уединено място насаме. 33 Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.
34 (B)И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.
35 А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат[a].“ 37 А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ 38 И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ 39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40 И насядаха на групи по сто и по петдесет. 41 (C)И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.
Иисус Христос ходи по вода
45 (D)И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. 46 И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.