Book of Common Prayer
Смирение
131 (A)Поклонническа песен. На Давид.
Господи, сърцето ми не се превъзнасяше,
очите ми не гледаха отвисоко
и аз не се домогвах до велики и непосилни за мене дела.
2 (B)Аз се смирявах и успокоявах душата си
като дете в майчин скут.
Душата ми беше у мене като дете, накърмено от майчината гръд.
3 Нека Израил да се надява на Господа
сега и за вечни времена.
Давид и ковчегът на завета
Поклонническа песен
132 Господи, спомни си за Давид
и за всичките му скърби –
2 (C)как той се е клел на Господа,
как е дал обет на силния Бог на Яков:
3 (D)„Никога няма да вляза в шатъра си,
няма да легна на леглото си;
4 няма да дам сън на очите си
и дрямка на клепачите си,
5 докато не намеря място за Господа,
жилище за силния Бог на Яков.“
6 (E)Ето ние слушахме за това място във Витлеем[a],
намерихме го в полетата на Ярим.
7 (F)Да идем в Неговото жилище,
да се помолим пред подножието на нозете Му.
8 Господи, влез в мястото на Своя покой –
Ти и ковчегът на Твоето величие.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда
и Твоите верни хора ще ликуват от радост.
10 (G)Не отвръщай лице от Своя помазаник
заради Давид, Твоя служител.
11 (H)(I)Господ се закле на Давид със сигурна клетва
и няма да се отклони от думите Си:
„Ще поставя потомък
от твоите наследници на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет
и Моите заповеди, на които ще ги науча,
тогава синовете им вечно ще седят на твоя престол.“
13 (J)Защото Господ избра Сион,
пожела го за Свое жилище.
14 „Това е Мое вечно жилище:
тук ще се поселя, защото силно го пожелах.
15 Ще благословя и преблагословя неговото препитание,
ще наситя бедните му с хляб,
16 (K)а свещениците му ще облека в спасение
и верните му хора ще ликуват от радост.
17 (L)Там Аз ще издигна величието на Давид,
ще приготвя светилник на Своя помазаник.
18 Враговете му ще покрия с позор,
а на него ще засияе короната му.“
Възхвала на братската любов
133 Поклонническа песен. На Давид.
Колко е хубаво и колко е прекрасно,
когато братя живеят в съгласие!
2 (M)Това е като скъп елей върху глава,
разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей,
който се стича по ръба на дрехата му;
3 (N)като роса от Ермон,
която пада върху планините на Сион,
защото там Господ възвести благословението
за живот за вечни времена.
Призив за прослава на Господа
134 (O)Поклонническа песен.
Прославяйте Господа, всички служители на Господа,
които стоите нощем в Господния дом.
2 (P)Вдигнете ръцете си към светилището
и прославете Господа!
3 (Q)Нека да те благослови Господ от Сион,
Който сътвори небето и земята.
Хвалебствен химн за Господните дела
135 (R)(S)Алилуя[b]. Възхвалявайте името на Господа,
възхвалявайте го, Господни служители,
2 вие, които стоите в дома на Господа,
в храмовите дворове на дома на нашия Бог.
3 Възхвалявайте Господа, защото Господ е благ;
възпявайте името Му, защото то е чудно;
4 (T)защото Господ избра за Себе Си Яков,
за Свое притежание – Израил.
5 (U)Това аз зная – че Господ е велик
и че нашият Господ е по-велик от всички богове.
6 (V)Всичко, което Господ иска, Той го прави –
на небето и на земята, в моретата и във всички бездни.
7 (W)Той издига облаци от земните предели,
прави светкавици при дъжд,
извежда вятър от Своите хранилища.
8 (X)Той порази първородните в Египет –
от човека до добитъка.
9 (Y)Изпрати знамения и чудеса сред тебе, Египет,
върху фараона и върху всички негови служители.
10 (Z)Той порази много народи
и погуби силни царе:
11 Сихон, аморейския цар,
и Ог, васанския цар,
и всички ханаански царства.
12 И даде земята им за наследство,
за наследство на Израил, Своя народ.
13 (AA)Господи, Твоето име е вечно; Господи,
споменът за Тебе преминава от род в род.
14 (AB)Защото Господ ще защити в съда Своя народ
и ще се смили над Своите слуги.
15 (AC)Езическите идоли са само сребро и злато,
дело на човешки ръце:
16 имат уста, но не говорят;
имат очи, но не виждат;
17 имат уши, но не чуват;
дори в устата им няма дихание.
18 Подобни на тях са онези, които ги ваят,
всеки, който се уповава на тях.
19 Израилтяни, величайте Господа!
Свещеници от Аароновия дом, величайте Господа!
20 Левити, величайте Господа!
Вие, които благоговеете пред Господа, величайте Господа!
21 Прославен да бъде от Сион Господ,
Който е в Йерусалим! Алилуя.
Не се съблазнявай
7 Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми в себе си[a]. 2 (A)Пази заповедите ми и ще живееш, пази и поуката ми като зеницата на очите си. 3 (B)Вържи ги и на пръстите си, напиши ги на скрижалите на сърцето си. 4 Кажи на премъдростта: „Ти си моя сестра!“, и наречи разума свой сродник, 5 за да те пазят от чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му 7 и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад, 8 който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и който вървеше по пътя към нейната къща 9 по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака. 10 И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце, 11 бъбрива и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи: 12 (C)ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого. 13 (D)Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза: 14 „Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си. 15 (E)Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих. 16 Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет. 17 Покадих леглото си със смирна, алое и канела. 18 Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки, 19 защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път. 20 Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“
21 Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста. 22 Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане[b], както елен – срещу изстрел, 23 докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел.
24 И така, синове, чуйте ме и внимавайте в думите ми! 25 Да не се отклонява сърцето по нейния път; не скитай по пътеките ѝ, 26 защото тя мнозина е повалила ранени и мнозина са убити от нея. 27 Нейният дом е път към преизподнята, който води надолу към помещенията на смъртта.
Вярата и вечният живот
13 Това писах на вас, вярващите в Сина Божий, за да знаете, че имате вечен живот, и да вярвате в Сина Божий[a]. 14 (A)И дръзновението, което имаме пред Него, се състои в това, че ако молим за нещо по Неговата воля, Той ни слуша. 15 И ако знаем, че Той ни слуша, за каквото молим, знаем и че получаваме, каквото сме Го помолили.
16 (B)Ако някой види своя брат да съгрешава с грях, който не води към смърт, нека се моли и Бог ще даде живот на такъв – именно на такива, които съгрешават с грях, който не води към смърт. Има смъртен грях – не за него казвам да се моли. 17 Всяка неправда е грях, но има грях, който не води към смърт.
18 (C)Знаем, че всеки, който е дете на Бога, не съгрешава, но Роденият от Бога го пази и лукавият не се докосва до него. 19 (D)Знаем, че ние принадлежим на Бога и че цял свят лежи в злото. 20 (E)Знаем също, че Божият Син дойде и ни даде разум, за да познаем истинския Бог. И ние пребъдваме в истинския Бог – в Неговия Син Иисус Христос. Той е истински Бог и вечен живот.
21 Дечица, пазете себе си от идолите. Амин.
55 Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят. 56 (A)Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“ 57 А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.
Помазване на Иисус Христос във Витания
12 (B)(C)Шест дена преди Пасха Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият[a] Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 (D)Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата.
3 (E)Тогава Мария взе една литра чисто, драгоценно миро от нард, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече: 5 „Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси?“ 6 (F)Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там. 7 Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми. 8 (G)Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.