Book of Common Prayer
Бог е прибежище
61 За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. На Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в моя вопъл,
обърни внимание на моята молитва.
3 (A)От края на земята Те призовавам, когато сърцето ми е изнемощяло.
Отведи ме на скалата, която е прекалено висока за мене,
4 (B)защото си мое прибежище,
силна кула против врага.
5 Нека винаги живея в Твоя шатър
и да прибегна до закрилата на Твоите криле.
6 Понеже Ти, Боже, се вслуша в моите обещания,
даде ми наследство като на онези, които благоговеят пред Твоето име.
7 (C)(D)Прибави още дни към дните на царя,
продължи годините му от род в род.
8 (E)Нека винаги да седи на престола пред Бога;
закриляй го със Своята милост и вярност!
9 И така, винаги ще възпявам името Ти,
както и ще изпълнявам обетите си ден след ден.
В Бога е истинското успокоение
62 За първия певец. По Йедутун[b]. Псалом на Давид.
2 [c] Само в Бога се успокоява моята душа,
от Него е моето спасение.
3 Само Той е моя скала и мое спасение.
Той е моя крепост. Няма да се огъна.
4 Докога ще нападате човека?
Всички сте убийци, опасни като наклонена стена и полусрутена ограда.
5 (F)Те намислиха да го съборят от високото място.
Харесва им лъжата.
С устата си благославят, а в сърцето си проклинат.
6 (G)Само в Бога се успокоява моята душа,
в Него е моята надежда.
7 Само Той е моя скала и мое спасение.
Той е моя крепост. Няма да се огъна.
8 (H)В Бога са моето спасение и моята чест.
Бог е моя силна защита, мое прибежище.
9 Народе Божий! Уповавай се на Него по всяко време!
Изливай сърцето си пред Него!
Бог е наше прибежище.
10 (I)Хората са нищо, хората са лъжа
поставени на везни, те политат нагоре;
те всички са по-леки от дихание;
11 (J)Не се уповавайте на насилие,
не се мамете чрез грабеж!
Когато богатството расте, не привързвайте сърцето си към него.
12 (K)Едно каза Бог, два пъти го чух:
„Силата е у Бога“,
13 (L)и на Тебе, Господи, принадлежи милостта,
защото Ти въздаваш на всекиго според делото му.
Господ е Бог на цялата земя
68 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 (A)[a] Да се надигне Бог и да се разпръснат враговете Му,
и нека да бягат от лицето Му онези, които Го мразят.
3 Разнеси ги, както дим се разнася!
Както восък се топи от огън,
така да загинат нечестивите пред лицето на Бога.
4 А благочестивите да се зарадват, да се развеселят пред лицето на Бога
и да възтържествуват с радост.
5 (B)Пейте на Бога, възпявайте името Му!
Превъзнасяйте Онзи, Който шества в небесата!
Името Му е Господ, радвайте се пред лицето Му!
6 (C)Бог е баща на сираци
и защитник на вдовици в святото Си жилище.
7 Бог настанява в семейство самотните,
освобождава затворниците,
а въставащите срещу Неговата воля оставя в пуста земя.
8 (D)Боже, когато Ти предвождаше Своя народ, шествайки през пустинята,
9 (E)земята се тресеше,
дори небесата се изливаха пред лицето на Бога –
на този Синай, който се тресеше
пред Бога, Бога на Израил.
10 Боже, Ти оставяш да падне изобилен дъжд върху Твоето наследство
и когато то изнемогваше, подкрепяше го.
11 Твоят народ живееше там. Боже,
Ти се грижиш за бедния в Своята благост.
12 Господ ще обяви послание.
Вестителките са голямо множество.
13 Царе с войските си бягат ли, бягат,
а жената, която си седи вкъщи, дели плячката;
14 когато се разположихте сред дяловете си,
станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро
и перата ѝ блестят като злато.
15 Когато Всемогъщият разпръсна царете в тази земя,
тя се белна като сняг на планината Цалмон.
16 Васанската планина е Божия планина. Васанската планина е висока планина.
17 Защо вие, високи планини,
завиждате на планината, където Бог благоволи да обитава?
Да! Господ винаги ще обитава там!
18 Божиите колесници са безброй – хиляди, хиляди.
Господ е сред тях на святата планина Синай.
19 (F)Ти се изкачи на височината, плени пленници,
получи дарове от хората. Дори някои от бунтуващите
се са готови да приемат, че Бог обитава там.
20 (G)Да бъде прославян Господ всеки ден!
Бог ни възлага бреме,
но Той ни и спасява.
21 Бог е Бог Спасител за нас.
Избавлението от смъртта е във властта на Господа.
22 Да! Бог ще строши главите на враговете Си
и окосменото теме на онзи, който продължава да върши грях.
23 Господ е казал: „Аз ще ги върна от Васан,
ще ги върна и от морската дълбочина“,
24 (H)за да потопиш крака си в кръв,
а кучетата ти да ядат от враговете.
25 Боже, видяхме Твоето шествие,
шествие на моя Бог, на моя Цар към светилището:
26 отпред вървяха певци,
отзад – свирещите музиканти,
а в средата – девиците с тимпани.
27 (I)„Благославяйте Бога Господа в събранието си,
вие, които сте от Израилевия извор!“
28 Там най-напред са малкият Вениамин,
велможите на Юдея с тяхната дружина,
князете на Завулон, князете на Нефталим.
29 Боже, покажи силата Си,
укрепи това, което си сторил за нас!
30 Царете ще Ти поднесат дарове
от Твоя храм в Йерусалим.
31 Отблъсни животното в тръстиката,
многото бикове сред народите,
които са алчни за сребро.
Разпръсни народите, които желаят война!
32 (J)Ще дойдат велможи от Египет.
Хус[b] ще простре ръце към Бога.
33 Земни царства,
пейте на Бога, възпявайте Господа,
34 Който шества по небето, по прастарите небеса.
Ето Той изпраща Своя глас, мощния Си глас.
35 Прославете силата на Бога.
Неговото величие е над Израил,
Неговото могъщество е над облаците.
36 (K)Боже, Ти си внушителен в Своето светилище.
Той е Бог на Израил, Той дава мощ и сила на Своя народ.
Нека да бъде прославян Бог!
Раждането на Исаак
21 А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея. 2 (A)Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. 3 Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра. 4 (B)На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.
6 А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“ 7 И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: ‘Сарра ще кърми деца’? Защото родих син в старините му.“ 8 (C)Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.
Агар и нейният син Измаил
9 Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива[a]. 10 (D)Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“
11 Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил. 12 (E)Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. 13 Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“
14 Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия. 15 Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст. 16 След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас. 17 Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то. 18 Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“
19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. 21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
13 (A)Всички те умряха, изпълнени с вяра, без да получат обещаното, а само отдалеч го видяха, приветстваха го и заявиха, че са чужденци и пришълци на земята. 14 С тези думи те дават да се разбере, че търсят отечество. 15 Ако бяха мислили за онази земя, от която бяха излезли, щяха да намерят възможност да се върнат. 16 Но сега те се стремят към по-добро, тоест небесно отечество. Затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил за тях град.
17 (B)С вяра Авраам, когато беше подложен на изпитание, отдаде като жертва Исаак; и този, който бе получил обещанията, принесе единствения си син 18 (C)и му бе казано: „От Исаак ще произлезе потомството ти.“ 19 Той смяташе, че Бог има мощ да възкреси Исаак дори от мъртвите, и затова го прие обратно като предобраз на възкресението. 20 (D)С вяра Исаак благослови Яков и Исав за онова, което предстоеше да стане. 21 (E)С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, навеждайки се към върха на жезъла си. 22 (F)С вяра Йосиф на умиране спомена за излизане на израилтяните от Египет и се разпореди за костите си.
41 Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“, 42 (A)и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: ‘Слязох от небето’?“ 43 Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден. 45 (B)У пророците е писано: ‘Всички ще бъдат научени от Бога.’ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене. 46 (C)Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец. 47 Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха. 50 А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре. 51 (D)Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.