Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Book of Common Prayer

Daily Old and New Testament readings based on the Book of Common Prayer.
Duration: 861 days
1940 Bulgarian Bible (BG1940)
Version
Псалми 30

30 (По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.

Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил.

Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова.

Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}.

Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта <иде> радост.

Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века.

Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си<, и> смутих се.

Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, <като казах:>

Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти?

10 Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник.

11 Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.

12 За да Ти пее хвала душата <ми> и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.

Псалми 32

32 (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен <оня>, чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит.

Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама.

Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;

Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).

Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. (Села).

Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери <то>; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.

Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).

Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе <ще бъде> окото Ми.

Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито <челюсти> трябват оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.

10 Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи.

11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.

Псалми 42-43

42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

<Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.

Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,

Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; <Той> е помощ на лицето ми и Бог мой.

Ездра 4:7

В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски <букви> и се съчини на сирийски <език>.

Ездра 4:11-24

11 (ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:

12 Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.

13 Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.

14 А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, <която ще се нанесе> на царя, за това пратихме да известим на царя,

15 за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.

16 Известяваме на царя, че, ако тоя град се съгради <наново>, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.

17 Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите <градове> отсам реката: Мир и прочее.

18 Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене,

19 и като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.

20 Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките <страни> оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.

21 Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.

22 И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.

23 А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила.

24 Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.

Филимон

Павел, затворник за Христа Исуса и брат Тимотей, до нашия любезен съработник Филимон

и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква:

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

Винаги благодаря на моя Бог, когато те споменавам в молитвите си,

като слушам за твоята любов и за вярата, която имаш към Господа Исуса, и <която показваш> към всичките светии.

<Молитствувам> щото това общение в твоята вяра да действува така, та да познаят те всичкото добро, което е в нас, за <слава на> Христа.

Защото съм имал голяма радост и утеха поради твоята любов, понеже сърцата на светиите се освежаваха чрез тебе, брате.

Затова, ако и да имам <право с> голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава,

пак, заради любовта, предпочитам да те моля. Аз прочее, който съм Павел старец, а сега и затворник за Христа Исуса,

10 ти се моля за моето чадо Онисима {Значи: Полезен.}, когото родих в оковите си,

11 който беше някога безполезен на тебе, а сега полезен и на тебе и на мене;

12 когото ти пращам назад лично, сиреч, самото ми сърце,

13 Аз бих обичал да го задържа при себе си, да ми слугува вместо тебе, <като съм> в окови за благовестието;

14 но без <да зная> твоето мнение не искам да сторя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, но самоволна.

15 Защото може би за това той да се е отлъчил <от тебе> за малко време, за да го имаш за винаги,

16 не вече като слуга, но повече от слуга, като брат, особено възлюбен на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!

17 И тъй, ако ме считаш за съдружник, приеми него като мене.

18 И ако те е в нещо онеправдал, или <ти> дължи нещо, мини това на моя сметка;

19 аз, Павел, пиша това с ръката си: Аз ще платя, - да ти не кажа, че ти ми дължиш и сам себе си.

20 Да! брате, нека имам тая печалба от тебе в Господа; освежавай сърцето ми в Христа.

21 Уверен в твоята послушност; аз ти пиша и зная, че ще сториш и повече, отколкото ти казвам.

22 А между това приготви ми стая, понеже се надявам, че ще ви бъда подарен чрез молитвите ви.

23 Поздравяват те Епафрас, който е затворен с мене заради Христа Исуса,

24 също и моите съработници, Марко, Аристарх, Димас и Лука.

25 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с духа на всички ви. Амин.

Матей 12:33-42

33 Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

34 Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

38 Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

39 А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

40 Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com