Book of Common Prayer
89 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
2 Защото рекох: Милостта <Ти> ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 <Ти каза>: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, <казвайки>:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
24 А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
27 При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
31 Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -
32 Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;
33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.
35 <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
36 <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.
40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50 Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена,
51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!
24 Тогава асирийският цар доведе <люде> от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й.
25 А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.
26 По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина <на служене> на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина <на служене> на местния Бог.
27 Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат <пак> и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина <на служене> на местния Бог.
28 И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа.
29 Обаче <людете от> всеки народ поставиха свои богове, <людете от> всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.
30 Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима,
31 авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.
32 Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места.
33 Бояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени.
34 Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил,
35 с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате;
36 но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва.
37 И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите.
38 И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове.
39 Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.
40 Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи.
41 И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.
25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.
26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.
27 Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.
28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че <нищо> не притежават;
31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?
26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират<: и пак> небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;
29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не <ще ли> много повече <да облича> вас маловерци?
31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
© 1995-2005 by Bibliata.com