Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Book of Common Prayer

Daily Old and New Testament readings based on the Book of Common Prayer.
Duration: 861 days
1940 Bulgarian Bible (BG1940)
Version
Псалми 69

69 (По слав. 68). За първия певец, по криновете {Псал. 45, надписът.}, Давидов <псалом >Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.

Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.

Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме <заставиха> да върна онова, което не бях грабнал.

Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят.

Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.

Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.

Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;

11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.

12 За мене приказват седящите в портата; И <аз станах> песен на пияниците.

13 Но аз към Тебе <отправям> молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.

14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.

15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;

17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.

18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.

19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред Тебе са всичките мои противници.

20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.

21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.

22 Трапезата им пред тях нека <им> стане примка, И когато са на мир <нека стане> клопка.

23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.

24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.

26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.

27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват {Еврейски: Влязат.} в Твоята правда.

28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.

29 А мене, <който> съм сиромах и оскърбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.

30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;

31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога <и> копита.

32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.

34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.

35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И <людете Му> ще се заселят там, и ще го владеят.

36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.

Псалми 73

73 (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.

А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.

Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.

Не са в <общите> човешки трудове Нито са измъчвани, като <другите> човеци.

Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича <като> дреха.

Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.

Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,

Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.

10 Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна <чаша> се изпива от тях.

11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!

13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,

14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.

15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.

18 Ти наистина си ги турил на плъзгави <места>, Тръшнал си ги на разорение.

19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

20 Както <се презира> съновидение, когато се събуди <някой, >Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

21 Но <тогава> моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.

22 До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.

23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш <в> слава.

25 Кого имам на небето <освен Тебе?> И на земята не желая <другиго> освен Тебе.

26 Чезне плътта ми и сърцето ми; <Но> Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; <Тебе>, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.

Четвърто Царе 1:2-17

И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.

Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-зевува?

Сега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде.

А като се върнаха пратениците при <Охозия>, той им рече: Защо се върнахте?

Те му казаха: Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

И рече им: Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи?

И те му отговориха: Беше човек облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.

Тогава <царят> прати при него един петдесетник с петдесетте му <войници>. И той се възкачи при него; и, ето, <Илия> седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.

10 А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте ти <войници>. И слезе огън от небето та изгори него и петдесетте му <войници>.

11 Пак <царят> прати при него друг петдесетник с петдесетте му <войници>. И той проговори та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.

12 А Илия в отговор им рече: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте <войници>. И слезе Божият огън от небето та изгори него и петдесетте му <войници>.

13 Пак прати <царят> трети петдесетник с петдесетте му <войници>. И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.

14 Ето, огън слезе от небето та изгори първите двама петдесетника с петдесетте им <войници;> а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.

15 И ангел Господен рече на Илия: Слез с него; не бой се от него. И тъй, той стана та слезе с него при царя.

16 И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.

17 И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам Иосафатовия син; понеже <Охозия> нямаше син.

Първо Коринтяни 3:16-23

16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и <че> Божият Дух живее във вас?

17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който <храм> сте вие.

18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.

19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

20 и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".

21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:

22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;

23 а вие сте Христови, а Христос Божий.

Матей 5:11-16

11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com