Book of Common Prayer
56 (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
3 Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.
4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?
5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те <записани> в Твоята книга?
9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
10 Чрез Бога ще хваля думите <Му;> Чрез Господа ще хваля думите <Му>.
11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?
12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.
13 Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли <да избавиш и> нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
57 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат <тия> бедствия.
2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.
3 Ще прати от небесата и ще ме избави, <Когато ме> укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, <Между> човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
6 Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).
7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.
8 Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
10 Защото Твоята милост е велика <дори> до небесата. И Твоята вярност до облаците.
11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
58 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
2 Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.
3 Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
4 Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,
5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.
9 Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.
64 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,
3 Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,
4 За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.
5 Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?
6 Измислят беззакония; <Думат>: Изпълнихме добре обмислено намерение. <А> и вътрешната мисъл и сърцето на всеки <от тях> са дълбоки.
7 Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
9 И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.
10 Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.
65 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
4 Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
12 Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
21 След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаава,
2 Ахаав говори на Навутея казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан {Еврейски: Градина за зеленчук.}, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.
3 А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
4 И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.
5 Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?
6 А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам <друго> лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.
7 А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
8 И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея.
9 В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете;
10 и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.
11 И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според <заповедта, която> Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила:
12 прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете.
13 И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.
14 После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.
15 А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.
16 И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои.
1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,
2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани <да бъдат> светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.
4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса
5 че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна <сила> да говорите <за Него>,
6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),
7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,
8 Който и докрай ще ви утвърждава, <та да бъдете> безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.
9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.
10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
11 Защото <някои> от Хлоините <домашни> ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.
12 С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.
13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?
14 Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.
16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен <тия>, не помня да съм кръстил някой друг.
17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от <значението> си.
18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".
4 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.
4 А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.
5 Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:
6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".
7 Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".
8 Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:
9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".
11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.
© 1995-2005 by Bibliata.com