Book of Common Prayer
Зайн
49 Помни обещанието към Своя служител,
на което Ти ми заповяда да се уповавам.
50 Това е утеха в неволята ми –
че Твоето слово ми дава живот.
51 Горделивите ме хулиха твърде много,
но аз не се отклоних от Твоя Закон.
52 Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена
и се утешавах.
53 Ярост ме обхваща при вида на нечестивите хора,
които изоставят Твоя Закон.
54 Твоите наредби бяха мои песни
там, където странствах.
55 Нощем си спомням Твоето име
и спазвам Твоя Закон.
56 Той стана мой,
защото спазвам Твоите заповеди.
Хет
57 Казах си: Господи, мое задължение е
да спазвам Твоето слово.
58 Молих се пред Тебе от все сърце:
бъди милостив към мене според Своето слово.
59 Размислях за моите пътища
и насочвах живота си към Своите наредби.
60 Бързах и не се забавих
да спазвам Твоите заповеди.
61 Примки на нечестиви хора ме окръжаваха,
но аз не забравях Твоя Закон.
62 Ставах посреднощ да Те славословя
за Твоите справедливи решения.
63 Верен другар съм на всички, които имат страхопочитание пред Тебе
и спазват Твоите заповеди.
64 (A)Господи, земята е пълна с Твоята милост –
научи ме на Своите наредби.
Тет
65 Добро си сторил, Господи, на Своя служител
според Своето слово.
66 Научи ме добре да разсъждавам и ми дай знание,
защото вярвам на Твоите заповеди.
67 Преди да пострадам, аз живеех в заблуда,
но сега спазвам Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро;
научи ме на Своите наредби.
69 Горделивите плетат лъжи против мене;
но аз от все сърце ще спазвам Твоите заповеди.
70 (B)Тяхното сърце е безразсъдно и безчувствено;
но аз се утешавам с Твоя Закон.
71 Полезно е за мене, че пострадах,
защото така научих Твоите наредби.
72 Законът на Твоите уста за мене е по-добър
от хиляди късове злато и сребро.
Богатството е измамно
49 За първия певец. Псалом на Кореевия хор.
2 [a] Чуйте това, всички народи!
Внимавайте всички, които живеете по света:
3 синове на обикновени хора и синове на знатни,
заедно богати и бедни!
4 (A)Устата ми ще говори мъдро
и размислите ми ще са разумни.
5 Ще наклоня ухото си към притча;
ще разкрия загадката си с арфа.
6 Защо да се боя в дни на бедствие,
когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?
7 (B)(C)Те се осланят на своето богатство
и се хвалят с големия си имот.
8 (D)Но човек не може да откупи брат,
не може да даде на Бога откуп за него,
9 защото прекалено скъп е откупът за живота му
и трябва да се откаже завинаги от това –
10 че ще живее винаги
и няма да види гроб.
11 (E)Защото всеки вижда, че и мъдрите умират,
тъй както глупавият и неразумният загиват
и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни,
техни жилища от род в род,
а земите си назовават със своите имена.
13 (F)Но човекът не пребъдва в почест;
той загива като добитъка.
14 Този техен път е тяхното безумие
и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.
15 Те са предназначени като овце за преизподнята;
смъртта ще бъде техен пастир.
И праведните ще ги управляват на сутринта.
И техните тела ще се разпаднат;
преизподнята ще бъде техен дом.
16 Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята,
тъй като ще ме приеме.
17 Не се страхувай, когато някой забогатява,
когато славата на дома му расте,
18 (G)тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си.
Славата му няма да го последва.
19 Ако и да се смята за щастлив приживе,
защото го хвалят, когато му е добре,
20 пак ще отиде в поколението на своите предци,
които няма никога да видят светлина.
21 Човекът, който пребивава в почест, но без разум,
той загива като добитък.
Човекът без Бога
53 (A)За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Давид.
2 [b] Неразумният каза в сърцето си: „Няма Бог.“
Хората се поквариха и сториха отвратителни неща.
Няма кой да върши добро.
3 Бог погледна от небесата,
за да види има ли разумен човек,
който да търси Бога.
4 (B)Всички се отклониха, всички се поквариха.
Няма кой да върши добро, няма нито един.
5 Нима няма да се вразумят онези, които вършат зло?
Те поглъщат моя народ, както ядат хляб,
а не призовават Бога.
6 Те се ужасяват там, където няма нищо за страх,
защото Бог ще разпръсне костите на онези, които те притесняват.
Ще ги посрамиш, защото Той ги е отхвърлил.
7 Кой ще даде спасение на Израил от Сион?
Когато Бог върне пленените от Своя народ,
Израил ще се развесели.
Дела и чудеса на пророк Илия
17 (A)И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“ 2 И Господ отправи слово към него: 3 „Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“ 5 Той тръгна и направи според словото на Господа – отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 (B)Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока. 7 А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд.
8 (C)И Господ отправи слово към него: 9 (D)„Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“ 10 И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“ 11 Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“ 12 А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“ 13 А Илия ѝ каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си, 14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната’.“ 15 Тя стана и направи, както ѝ каза Илия – и тя, и той, и домът ѝ се изхранваха много дни. 16 Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия.
17 (E)След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша. 18 Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“ 19 А той ѝ отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си. 20 Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина ѝ?“ 21 (F)После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“ 22 И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя. 23 (G)Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“ 24 А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“
Иисус Христос – образец за живот
2 И тъй, ако имате насърчение чрез Христос, утеха от любовта, общение с Духа, ако имате милосърдие и състрадание – 2 (A)направете радостта ми пълна: имайте едни мисли, една и съща любов, бъдете единодушни и единомислени. 3 (B)Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки смирено да смята другия за по-горен от себе си. 4 Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.
5 Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос.
6 (C)Той, Който беше Бог по природа[a], не се възползва от равенството си с Бога, 7 (D)но унизи Себе Си, като стана служител и се уподоби на човек. А когато се яви като човек, 8 Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт – до смъртта на кръста. 9 (E)Затова Бог Го извиси и Му даде име, което е над всяко име, 10 (F)тъй че в името на Иисус да преклони колене всичко, което е на небето, на земята и под земята, 11 и всяка уста да изповяда за слава на Бог Отец: „Иисус Христос е Господ.“
Поклонение на мъдреците
2 (A)А след като Иисус се роди във Витлеем юдейски в дните на цар Ирод, ето мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим и питаха: 2 (B)„Къде е родилият се юдейски Цар, защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним?“ 3 Като чу това, цар Ирод се смути, а заедно с него цял Йерусалим. 4 Тогава той събра всички първосвещеници и книжници на народа и ги питаше: „Къде трябва да се роди Христос?“ 5 (C)А те му казаха: „Във Витлеем юдейски, защото тъй е писано чрез пророка:
6 (D)‘И ти, Витлееме, земя на Юдея, съвсем не си най-маловажен между първенстващите градове на Юдея; защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще пасе Моя народ – Израил’.“
7 Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно времето, когато се е появила звездата. 8 И като ги изпрати във Витлеем, каза: „Идете, разпитайте грижливо за Младенеца. И като Го намерите, обадете ми, за да отида и аз да Му се поклоня.“
9 Те изслушаха царя и заминаха. И ето звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където се намираше Младенецът. 10 Като видяха звездата, те се зарадваха твърде много. 11 (E)И влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, наведоха се до земята и Му се поклониха. След това разтвориха своите ковчежета със съкровища и Му принесоха дарове – злато, ливан и смирна. 12 И тъй като им бе указано насън да не се връщат при Ирод, те заминаха за страната си по друг път.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.