Book of Common Prayer
31 (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
11 На всичките си противници станах <за> укор, А най-вече на ближните си, И <за> плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 Като някой умрял бидох забравен от сърцето <на всичките; >Станах като счупен съд;
13 Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
17 Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, <И> която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
22 А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
35 (По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>
12 Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.
18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.
26 Също и Еровоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя.
27 А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида,
28 тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе <там;> и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа <наложена> върху Иосифовия дом.
29 А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето.
30 И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части.
31 И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена;
32 (ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена);
33 защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и <да пазят> повеленията Ми, и съдбите Ми, както <правеше> баща му Давид.
34 Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел {Еврейски: Княз.} през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми.
35 Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, <сиреч>, десет племена;
36 А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си.
37 А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля.
38 И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш <всичко>, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля.
39 И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги.
40 Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт.
41 А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела?
42 А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години.
43 Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.
13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, -
14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.
15 Вместо <това, вие трябва> да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.
16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.
17 Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.
5 Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас.
2 Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци.
3 Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни.
4 Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите.
5 Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си <като> в ден на клане.
6 Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи.
22 И завеждат< Исуса> на мястото Голгота, което значи лобно място.
23 И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.
24 И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.
25 А беше третият час, когато Го разпнаха.
26 А надписът на обвинението Му бе написан <така>: Юдейският Цар.
27 И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.
28 [И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].
29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,
30 спаси Себе Си и слез от кръста.
31 Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!
32 Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.
© 1995-2005 by Bibliata.com