Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Book of Common Prayer

Daily Old and New Testament readings based on the Book of Common Prayer.
Duration: 861 days
1940 Bulgarian Bible (BG1940)
Version
Псалми 38

38 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.

Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.

Господи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.

12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.

22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Псалми 119:25-48

25 Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.

26 Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.

27 Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.

28 Душата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Си.

29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш <да съблюдавам> закона Ти.

30 Пътят на истината избрах; Твоите съдби поставих <пред себе си>.

31 Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.

32 Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.

33 Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.

34 Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.

35 Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.

36 Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.

37 Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.

38 Потвърди словото Си към слугата Си, Което <ще води> към страх от Тебе.

39 Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.

40 Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.

41 Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.

42 Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.

43 И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.

44 Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове;

45 И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.

46 Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;

47 И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;

48 Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.

Трето Царе 9:24-10:13

24 А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която <Соломон> беше построил за нея, тогава <когато> той съгради Мило.

25 И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господу, и кадеше върху оня <олтар>, който бе пред Господа, <след> като свърши дома.

26 Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.

27 А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, <да бъдат> със Соломоновите слуги.

28 Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.

10 И Савската {Еврейски: Шевска.} царица, като чу, че Соломон се прочува <като служител на> Господното име, дойде да го опита с мъчни <за нея въпроси>.

Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не <можа> да й обясни.

А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата която бе построил,

ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.

Честити мъжете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.

Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

10 И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.

11 Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.

12 А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждани до днес.

13 И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

Послание на Яков 3:1-12

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

Така и езикът е малка част <от тялото>, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

И езикът, тоя <цял> свят от нечестие, е огън. Между нашите <телесни> части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, <ни>, а <сам> той се запалва от пъкъла.

Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен <е> със смъртоносна отрова.

С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

10 От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също <не може> солена вода да дава сладка.

Марк 15:1-11

15 И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.

И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.

И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.

А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.

А< в онова време> имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.

И народът се изкачи и почна да иска от Пилата <да им направи> каквото имаше обичай да прави.

А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?

10 (понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).

11 Но главните свещеници подбудиха народа <да искат> по-добре да им пусне Варава.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com