Book of Common Prayer
148 Алилуя! Хвалете Господа от небесата; Хвалете Го във височините.
2 Хвалете Го, всички ангели Негови; Хвалете Го, всички войнства Негови.
3 Хвалете Го, слънце и луно; Хвалете Го, всички светли звезди.
4 Хвалете Го, вие висши небеса {Еврейски: Небе на небесата}, И води, които сте над небесата.
5 Нека хвалят името на Господа; Защото Той заповяда, и те се създадоха;
6 И утвърди ги от века и до века, Като издаде постановление, което няма да премине.
7 Хвалете Господа от земята, Вие морски чудовища и всички бездни,
8 Огън и град, сняг и пара, Бурен вятър, който изпълнява словото Му,
9 Планини и всички хълмове, Плодовити дървета и всички кедри,
10 Зверове и всички животни, Животни и крилати птици,
11 Земни царе и всички племена, Князе и всички земни съдии,
12 Юноши и девици, Старци и младежи, -
13 Нека хвалят името на Господа; Защото само Неговото име е превъзнесено, Славата Му е над земята и небето.
14 И Той е възвисил рога на людете Си, Славата на всичките Си светии, На израилтяните, люде, които са близки Нему. Алилуя!
149 Алилуя! Пейте на Господа нова песен, И хвалението Му в събранието на светиите.
2 Нека се весели Израил за Създателя си; Нека се радват сионовите чада за Царя си,
3 Нека хвалят името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления.
4 Защото Господ има благоволение към людете Си; Ще украси кротките с победа.
5 Светиите ще тържествуват славно, Ще се радват на леглата си.
6 Славословия към Бога ще бъдат в устата им, И меч остър от двете страни в ръката им,
7 За да отдават възмездие на народите И наказание на племената,
8 За да вържат царете им с вериги, И благородните им с железни окови, -
9 За да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя.
150 Алилуия! Хвалете Бога в светилището Му, Хвалете Го в <небесния> простор, <дело> на силата Му.
2 Хвалете Го за мощните Му дела, Хвалете Го според голямото Му величие.
3 Хвалете Го с тръбен глас. Хвалете Го с псалтир и арфа.
4 Хвалете Го с тъпанче и хороиграние, Хвалете Го със струнни инструменти и със свирки,
5 Хвалете Го с високозвучни кимвали, Хвалете Го с възклицателни кимвали.
6 Всичко що диша нека хвали Господа; Хвалете Господа {Или: Алилуя!}.
114 (По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,
2 Юда стана светилище <на Бога>, Израил Негово владение.
3 Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;
4 Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.
5 Що ти стана, море, та си побягнало? <На тебе> Иордане, та си се върнал назад?
6 <На вас> планини, та се разиграхте като овни? <На вас> хълмове - като агнета?
7 Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,
8 Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.
115 (По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.
2 (10)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?
3 (11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.
4 (12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.
5 (13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
6 (14)Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;
7 (15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.
8 (16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
9 (17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
10 (18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
11 (19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
12 (20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.
13 (21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.
14 (22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.
15 (23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.
16 (24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,
17 (25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в <мястото на> мълчанието;
18 (26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуия.
22 Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:
23 Господи Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
24 Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както <се вижда> днес.
25 Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.
26 Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.
27 Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!
28 Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,
29 за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.
30 Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
31 Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,
32 тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.
33 Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,
34 тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.
35 Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,
36 тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.
37 Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -
38 тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,
39 Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),
40 за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
7 А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие.
8 Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот.
9 Това слово е вярно и заслужава приемане;
10 понеже за това се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите.
11 Това заръчвай и учи.
12 Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.
13 Докато дойда, внимавай на прочитането, на увещаването и на поучаването.
14 Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите.
15 В това прилежавай, на това се предавай, за да стане явен на всички твоят напредък.
16 Внимавай на себе си и на поучението <си>, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си и слушателите си.
47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?
49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.
50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.
52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.
53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?
54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;
55 и <пак> не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.
56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.
57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?
58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].
© 1995-2005 by Bibliata.com