Book of Common Prayer
69 (По слав. 68). За първия певец, по криновете*, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват* в Твоята правда.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
73 (По слав. 72). Асафов псалом*. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Затова отбиват се при тях+ людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
2 И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест.
3 Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитвате до акаронския бог Ваал-зевува?
4 Сега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия се отиде.
5 А като се върнаха пратениците при Охозия , той им рече: Защо се върнахте?
6 Те му казаха: Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.
7 И рече им: Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи?
8 И те му отговориха: Беше човек облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия.
9 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници . И той се възкачи при него; и, ето, Илия седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез.
10 А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте ти войници . И слезе огън от небето та изгори него и петдесетте му войници .
11 Пак царят прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници . И той проговори та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.
12 А Илия в отговор им рече: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте войници . И слезе Божият огън от небето та изгори него и петдесетте му войници ,
13 Пак прати царят трети петдесетник с петдесетте му войници . И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвойки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги.
14 Ето, огън слезе от небето та изгори първите двама петдесетници с петдесетте им войници ; а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти.
15 И ангулът Господен рече на Илия: Слез с него; не бой се от него. И тъй, той стана та слезе с него при царя.
16 И рече Му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш.
17 И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам Иосафатовия син; понеже Охозия нямаше син.
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.
18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.
19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъртвите в лукавството им";
20 и пак: "Господ знае, разсъжденията на мъдрите са суетни".
21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше;
22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
23 а вие сте Христови, а Христос Божий.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.