Book of Common Prayer
78 (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
6 За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;
28 И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
47 <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
50 Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,
52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;
54 <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
11 И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше <неколцина> в края на стана.
2 Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.
3 И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях.
4 И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?
5 Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;
6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.
7 (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.
8 И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.
9 Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).
10 И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.
11 Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?
12 Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?
13 От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.
14 Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.
15 Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.
16 Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.
17 И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.
18 И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.
19 Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,
20 но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?
21 И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.
22 Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?
23 А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не.
16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, <която е> от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".
18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.
19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.
20 Понеже от създанието на <света> {В изданието от 1940 г. "света" липсва.} това, което е невидимо у Него, <сиреч> вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, <човеците> остават без извинение.
21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито <Му> благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,
23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.
24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -
25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.
22 И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците,
23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.
24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?
25 Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? земните царе от кои събират данък или налог? от своите ли хора, или от чужденците?
26 А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.
27 Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.
© 1995-2005 by Bibliata.com