Book of Common Prayer
Вселената възхвалява Господа
148 Алилуя. Величайте Господа от небесата,
величайте Го във висините!
2 (A)Величайте Го, всички Негови ангели,
величайте Го, всички Негови войнства!
3 Величайте Го, слънце и луна,
величайте Го, всички сияйни звезди.
4 (B)Величайте Го, небесни висини
и води, които сте над небесата.
5 Ще величаят името на Господа,
защото Той заповяда – и те бяха сътворени.
6 Той ги постави за вечни векове;
даде закон, който няма да отмине.
7 Величайте Господа от земята
вие, морски чудовища и всички бездни,
8 огън и град, сняг и мъгла, ти,
силен вятър, който изпълняваш наредбите Му,
9 (C)вие, планини и всички хълмове,
плодни дървета и всички кедри,
10 (D)зверове и всякакъв добитък,
влечуги и летящи птици,
11 земни царе и всички народи,
князе и всички земни властелини,
12 (E)младежи, както и девойки,
старци и момчета!
13 (F)Величайте името на Господа,
защото единствено Неговото име е над всички,
Неговото величие е над земята и над небесата!
14 Господ ще въздигне величието на Своя народ,
славата на всички вярващи в Него,
на потомците на Израил, близкия до сърцето Му народ. Алилуя.
Хвалебствена песен
149 Алилуя. Пейте на Господа нова песен;
възхвала за Него подобава в събранието на вярващите.
2 Нека Израил се радва на Този, Който го създаде;
соновете на Сион да се радват на своя Цар.
3 (G)Нека величаят името Му с хора,
с тимпани и с арфи да Му пеят,
4 защото Господ е благосклонен към Своя народ,
възнаграждава смирените с победа.
5 Нека тържествуват вярващите в слава,
да ликуват в своите домове.
6 Възхвалата към Господа е в устата им
и двуостър меч в техните ръце,
7 за да въздадат отмъщение върху народите,
да наложат наказания върху племената,
8 да вържат техните царе в окови
и техните водачи – с железни вериги,
9 да изпълнят над тях присъдата, така както е написано.
Тази чест е за всички, които вярват в Него. Алилуя.
Заключителна възхвала към Бога
150 Алилуя. Величайте Бога в светилището Му,
величайте Го за Неговата могъща небесна твърд!
2 Величайте Го за Неговите могъщи дела,
възхвалявайте Го заради голямото Му величие!
3 Величайте Го с тръбен звук,
величайте Го с арфи и гусли!
4 (H)Величайте Го с тимпани и ликуване,
хвалете Го със струнни инструменти и флейти!
5 Величайте Го със звучни чинели.
Величайте Го с гръмогласни чинели!
6 Всичко, което има дихание,
да величае Господа! Алилуя.
Присъствието на живия Бог; срещу идолите
114 (A)Когато Израил – домът на Яков –
излезе от Египет, от другоезичен народ,
2 тогава Юдея стана светиня на Господа,
Израил – Негово владение.
3 (B)Морето видя и побягна;
река Йордан се върна назад.
4 (C)Планините скачаха като овни
и хълмовете – като агнета.
5 Какво ти е, море, че бягаш,
и ти, Йордане, защо се върна назад?
6 Защо скачате, планини, като овни
и вие, хълмове – като агнета?
7 Трепери ти, земьо, в присъствието на Господа,
в присъствието на Бога на Яков,
8 (D)Който превръща скалата в езеро
и твърдия камък – в бликащ извор.
115 [a] Не нас, Господи, не нас,
а Своето име прослави
заради Своята милост, заради Своята вярност.
2 (E)Защо езичниците да казват:
„Къде е техният Бог?“
3 Нашият Бог е на небесата;
това, което желае, това прави.
4 (F)(G)(H)А техните идоли са от сребро и злато,
създадени са от човешки ръце.
5 Уста имат, но не говорят;
очи имат, но не виждат;
6 уши имат, но не чуват;
ноздри имат, но нямат обоняние;
7 ръце имат, но не пипат;
крака имат, но не ходят;
не издават звук с гърлото си.
8 Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят,
и всички, които се надяват на тях.
9 (I)Израилю, уповавай се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
10 Доме Ааронов, уповавай се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
11 Вие, които имате страхопочитание пред Господа, уповавайте се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
12 Господ ни помни, благославя,
благославя Израилевия дом,
благославя Аароновия дом;
13 благославя онези, малки и големи,
които имат страхопочитание пред Господа.
14 (J)Да ви даде Господ все повече и повече,
на вас и на вашите потомци.
15 Благословени сте вие от Господа,
Който сътвори небето и земята.
16 (K)Небето принадлежи на Господа,
а земята Той определи за хората.
17 (L)Мъртвите няма да възхвалят Господа,
нито тези, които слизат в страната на мълчанието,
18 а ние ще благославяме Господа
отсега и за вечни времена. Алилуя.
Призивите на премъдростта и глупостта
9 (A)Премъдростта си създаде дом, издяла седемте му стълба, 2 закла жертва, размеси виното, приготви трапезата си. 3 Тя изпрати слугините си да призовават по най-високите места на града: 4 „Който е неразумен, нека се обърне насам!“ И на безумните тя каза: 5 (B)„Елате, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила. 6 Изоставете неразумността и ще живеете, и вървете по пътя на разума.“
7 Който поучава присмехулника, ще получи безславие, и който изобличава нечестивия – петно. 8 (C)Не изобличавай присмехулника, за да не те намрази. Изобличавай мъдрия, той ще те обикне. 9 Дай съвет на мъдрия и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния и той ще напредне в знанието.
10 (D)Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта, и познанието на Всесвятия е разум, 11 (E)защото заради мене ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот. 12 Ако си мъдър, ти си мъдър за себе си, и ако си присмехулник, ти сам ще понесеш последствията[a].
14 Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. 15 (A)Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, 16 защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. 17 (B)Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. 18 А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари 19 и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ 20 Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. 21 Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. 22 Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога[a], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. 23 Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ 24 А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ 25 Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
Най-голямата заповед
25 (A)(B)И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ 26 А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ 27 (C)Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ 28 (D)Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“
При Марта и Мария
38 И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39 (A)Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му. 40 А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“ 41 Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42 а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.