Book of Common Prayer
6 За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;
5 Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата <шеол> е заменена с} кой ще те славослови?
6 Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.
7 Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.
8 Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
12 (По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.
3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
4 <На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.
6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
8 При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.
94 (По слав. 93). Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.
2 Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
3 Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
4 Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
6 Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
7 И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -
9 Оня, Който е поставил {Еврейски: Насадил.} ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
11 Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 Блажен оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш, И <когото> учиш от закона Си,
13 За да го успокояваш през дните на злощастието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
14 Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
15 Понеже съдбата пак ще се съобразява с {Еврейски: Ще се върне при.} правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17 Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18 Когато казвах: Подхлъзва се ногата ми, <Тогава>, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
20 Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
21 Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
22 Но Господ е високата моя кула, И Бог мой <е> канара, при която прибягвам.
23 Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.
17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.
18 Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.
19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.
20 Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах <против Тебе>; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт <владее>.
21 Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.
22 Нека дойде пред Тебе всичкото им нечестие, И стори на тях както стори на мене, поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне;
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;
9 даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
10 И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
12 Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
13 Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
16 като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и <тогава> вие да ме изпратите за Юдея.
17 Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
18 Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}
19 Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
20 понеже в Него е Да <за всичките> Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
21 А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
22 Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.
27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
28 С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
29 Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.
31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
32 Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
© 1995-2005 by Bibliata.com