Book of Common Prayer
85 (По слав. 84). За първия певец, псалом за Кореевите потомци {Псал. 42, надписът.}. Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.
2 Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).
3 Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.
4 Върни ни, Боже Спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.
5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?
6 Не щеш ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?
7 Господи, покажи ни милостта Си, И дай ни спасението Си.
8 Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.
9 Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.
10 Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.
11 Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.
12 Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си.
13 Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, <в който да ходим>,
87 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове <град>,
2 Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.
3 Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий. (Села).
4 Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя <народ, ще кажа>, се е родил там;
5 Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди.
6 Когато Господ запише племената, ще счете, <Че> това <и онова племе> се е родило там. (Села).
7 Както певците, тъй и свирачите <ще казват>: Всичките ми извори са в Тебе.
89 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
2 Защото рекох: Милостта <Ти> ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 <Ти каза>: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, <казвайки>:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
24 А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
27 При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
14 И тъй, щом се дигнаха людете от шатрите си, като бяха пред людете свещениците, които носеха ковчега на завета, за да преминат Иордан,
15 и щом дойдоха до Иордан ония, които носеха ковчега, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се намокриха в края на водата, (защото Иордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата),
16 водата, която слизаше от горе застана и се издигна на куп много надалеч, при града Адам, който е край Царетан; а <водата>, която течеше надолу към полското море, то ест, Соленото море, се свърши и изчезна; и людете преминаха срещу Ерихон.
17 А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърди на сухо всред Иордан; и целият Израил преминаваха по сухо догдето целият народ съвсем премина Иордан.
4 А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:
2 Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,
3 и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.
4 Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;
5 и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,
6 за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?
7 - Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато <ковчегът> преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.
5 И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада;
2 и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.
3 А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии;
4 нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични <неща>, но по-добре благодарение.
5 Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога.
6 Никой да ви не мами с празни думи; понеже поради тия неща иде Божият гняв върху синовете на непокорството.
7 И тъй, не бивайте съучастници на тях.
8 Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината;
9 (защото плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно).
10 Опитвайте, що е благоугодно на Господа;
11 и не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте;
12 защото това, което скришом вършат <непокорните>, срамотно е и да се говори.
13 А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно е осветлено.
14 Затова казва: Стани, ти, който спиш, И възкръсни от мъртвите, И ще те осветли Христос.
15 И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри,
16 като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.
17 Затова не бивайте несмислени, но проумявайте, що е Господната воля.
18 И не се опивайте с вино, <следствието> от което е разврат, но изпълняйте се с Духа;
19 и разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си,
20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос,
9 И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.
2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.
4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
5 Когато съм в света, светлина съм на света.
6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
7 и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.
8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.
10 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?
11 Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.
12 Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.
35 Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?
36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.
© 1995-2005 by Bibliata.com