Book of Common Prayer
41 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.
2 Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, <като казват:> Кога ще умре той, и ще загине името му.
6 И ако дойде <един> от тях да <ме> види, говори престорено, Събира в сърцето си <всичкото> зло< що забелязва>, И като излезе навън разказва го.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, <казвайки:>
8 <Някаква> лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.
9 Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.
12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.
13 Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.
52 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.
2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.
3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).
4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.
5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).
6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>
7 Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.
8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.
9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.
44 (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
9 Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
13 Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
37 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
5 А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.
6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,
2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани <да бъдат> светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.
4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса
5 че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна <сила> да говорите <за Него>,
6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),
7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,
8 Който и докрай ще ви утвърждава, <та да бъдете> безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.
9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.
10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
11 Защото <някои> от Хлоините <домашни> ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.
12 С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.
13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?
14 Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.
16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен <тия>, не помня да съм кръстил някой друг.
17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от <значението> си.
18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".
1 Началото на благовестието на Исуса Христа Божий Син;
2 както е писано в <книгата на> пророк Исаия: - "Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, Който ще устрои Твоя път;
3 Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките за Него".
4 Иоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.
5 И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимляни, и кръщаваха се от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си.
6 А Иоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си, и хранеше с акриди и див мед.
7 И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремика на обущата Му.
8 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Светия Дух.
9 През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан в Иордан.
10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него.
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.
13 И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
© 1995-2005 by Bibliata.com