Book of Common Prayer
137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
144 (По слав. 143). Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш,, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове*. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
5 Защо си отпаднала душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога: защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на планините Ермон, от гората Мисар.
7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
8 Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажалан поради притеснението от неприятеля?
10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
11 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
2 Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.
4 Тогава ще вляза в Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,
5 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
21 Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.
22 И Моисей простря ръката си към небето; и настана тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.
23 Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.
24 Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.
25 Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;
26 тъй че и добитъкът ни ще дойде с нас, защото от добитъка трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.
27 Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.
28 Тогава Фараон рече на Моисея: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.
29 А Моисей каза: Добре си решил; не ще видя лицето ти.
11 (А Господ беше казал на Моисея: Още една язва ще нанеса на Фараона и на Египет, подир което ще ви пусне от тука; когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди от тука.
2 Кажи, прочее, в ушите на людете, и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи.
3 И Господ беше дал на людете да продибият благоволението на египтяните. При това, Моисей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред Фараоновите слуги и пред людете).
4 Моисей каза на Фараона: Така казва Господ: Около средата на една нощ Аз ще мина през Египет;
5 и всички първороден в Египетската земя ще умре, от първородните на Фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка.
6 И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв.
7 А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.
8 И всички тия твои слуги ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: Излез ти с всичките люде, които те следват. И подир това ще изляза. И Моисей излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв.
13 А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.
16 Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене! Ч9 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
50 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?
52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.