Book of Common Prayer
89 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
2 Защото рекох: Милостта <Ти> ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 <Ти каза>: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, <казвайки>:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
24 А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
27 При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
31 Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -
32 Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;
33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.
35 <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
36 <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.
40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50 Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена,
51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!
4 И ти, сине, човешки, вземи си тухла, тури я пред себе си, и начертай на нея града Ерусалим.
2 И постави обсада против него, съгради укрепления против него, и издигни могили против него; разположи още стан против него, и постави стеноломи против него от всяка страна.
3 Вземи си и желязна плоча, тури я като желязна стена между тебе и града, и насочи лицето си против него, и той ще бъде обсаден; и ти постави обсада против него. Това ще бъде знамение на Израилевия дом.
4 Тогава легни на лявата си страна, и положи на нея беззаконието на Израилевия дом; колкото дни лежиш на нея ще носиш беззаконието им.
5 Защото Аз определих годините на беззаконието им да ти бъдат <съответствено> число дни - триста и деветдесет дни, така ще носиш беззаконието на Израилевия дом.
6 И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година.
7 И насочи лицето си към обсадата на Ерусалим, с гола мишца, и пророкувай против него.
8 И, ето, ще туря на тебе връзки, и няма да се обърнеш от едната си страна на другата догдето не навършиш дните, през които ще го обсаждаш.
9 Вземи си и пшеница и ечемик, боб и леща, просо и бяло жито, и като ги туриш в един съд направи си от тях хлябове; и колкото дни лежиш на страната си, триста и деветдесет дни, яж от тях.
10 И храната, която ще ядеш, да бъде с теглилка, двадесет сикли на ден; от време на време да ядеш от тях.
11 Също и вода с мярка да пиеш, по една шеста от ин <на ден>; от време на време да пиеш.
12 Да ги ядеш като ечемичени пити, и да ги печеш с човешки нечистотии пред очите им.
13 И Господ рече: Така ще ядат израилтяните хляба си омърсен между народите дето ще ги изпъдя.
14 Тогава аз рекох: Ах! Господи Иеова, ето, душата ми не се е омърсила; понеже от младостта си до сега не съм ял мърша или разкъсано от звяр, нито е влязло някога в устата ми мръсно месо.
15 Тогава ми рече: Виж, давам ти говежди нечистотии вместо човешки нечистотии; с тях опечи хляба си.
16 Рече ми още: Сине човешки, ето, Аз ще строша подпорката от хляба в Ерусалим; те ще ядат хляб с теглилка и икономично, и смаяни ще пият вода с мярка.
17 <Това ще направя> за да се лишат от хляб и вода, и да се гледат един други смаяни, и да се изнурят в беззаконието си.
6 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
3 И това ще сторим, ако Бог позволи.
4 Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, <още са вкусили> и от великите дела, <които въвеждат> бъдещия век,
6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, <нещо>, което води към спасението.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>.
51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше <обърнато> към Ерусалим.
54 Като видяха <това> учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
56 И отидоха в друго село.
57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
© 1995-2005 by Bibliata.com