Book of Common Prayer
70 (По слав. 69). За първия певец, Давидов псалом, за спомен*. Боже, побързай да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
2 Нека се посрамят и се смутят Ония, които търсят душата ми; Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
3 Нека се обърнат назад поради срама си Ония, които думат: О, хохо!
4 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Бог.
5 А аз съм сиромах и немощен: Боже, побързай да дойдеш при мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да се не забавиш.
71 (По слав. 70). На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
9 Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
16 Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата* Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
74 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето*, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота* на Твоите немотни.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
26 Да не ядете месо с кръвта му , нито да си служите с гадания нито с предвещания.
27 Да не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си.
28 Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.
29 Да не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие.
30 Съботите Ми да пазите, и светилището ми да почитате. Аз съм Господ.
31 Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се оскверняват чрез тях. Аз съм Господ вашият Бог.
32 Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.
33 Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;
34 чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
35 Да не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило.
36 Верни везни, верни теглилки, верна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя.
37 Да пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.
1 Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и Господа Исуса Христа:
3 Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е прилично, загдето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг;
4 така щото и сами ние се хвалим между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте:
5 което е доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което страдате.
6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват,
7 а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,
8 в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.
9 Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила,
10 когато дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали, (следователно и между вас, защото вие повярвахте нашето свидетелство).
11 Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно в вас всяко добро желание и всяко дело на вярата;
12 за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус, и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?
26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат;
29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?
31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.