A A A A A
Bible Book List

Песен на песните 1-8Bulgarian Bible (BULG)

Соломоновата песен на песните.

Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.

Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.

Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.

15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.

16 Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.

17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

Аз съм роза Саронова И долински крем.

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене* пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

17 Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.

Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града. По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.

Намериха ме стражарите, които обхождат града; Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го напуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове от търговеца?

Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:

10 Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав плат; Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

11 Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.

Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета*, И не липсва ни един между тях

Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.

10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

11 От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

12 Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.

13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

16 Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

Дойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбица моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

Възлюбеният ми провря ръката си си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.

Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, Та ни заклеваш ти така?

10 Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

11 Главата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

12 Очите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водни потоци;

13 Бузите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;

14 Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;

15 Краката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

16 Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета*, и не липсва ни един между тях,

Челото ти под булото е Като част от нар.

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

12 Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;

Пъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;

Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.

Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!

Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха* ти като ябълки,

И устата+ ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

10 Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

11 Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

12 Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

13 Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

Взел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.

Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.

Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.

Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея?

Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски.

10 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение*.

11 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт+ ; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му.

13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.

14 Бързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes