Псалми 133-139
Bulgarian Bible
133 (По слав. 132). Давидова песен на възкачванията. Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!
2 Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, Което слизаше по брадата, Аароновата брада, Което слизаше по яката на одеждите му,
3 Угодно е като ермонската роса, Която слиза на сионските хълмове; Защото Господ там е заръчал Благословението, - Живота до века.
134 (По слав. 133). Песен на възкачванията. Ето, благославяйте Господа, всички слуги Господни, Които престояват нощем в дома Господен.
2 Издигай ръцете си към светилището И благославяй Господа.
3 Нека те благослови от Сиона Господ, Който направи небето и земята.
135 (По слав. 134). Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете Го, вие слуги Господни,
2 Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.
3 Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.
4 Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.
5 Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове
6 Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.
7 Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.
8 Той е Който порази египетските първородни И на човек и на животно.
9 Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.
10 Той е. Който порази големите народи И изби силни царе.
11 Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства -
12 И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.
13 Името Ти, Господи, пребъдва до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.
14 Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за скърбите на слугите Си.
15 Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.
16 Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
17 Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.
18 Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
19 Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;
20 Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;
21 Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуя.
136 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му трае до века;
2 Славете Бога на боговете, Защото милостта Му трае до века;
3 Славете Господа на господарите, Защото милостта Му трае до века.
4 Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му трае до века;
5 Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му трае до века;
6 Който простря земята върху водите, Защото милостта Му трае до века;
7 Който направи големи светила, Защото милостта Му трае до века;
8 Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му трае до века;
9 Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му трае до века;
10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му трае до века;
11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му трае до века;
12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му трае до века;
13 Който раздели Червеното море на две части, Защото милостта Му трае до века;
14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му трае до века;
15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му трае до века;
16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му трае до века;
17 Който порази велики царе, Защото милостта Му трае до века;
18 И изби прочути царе, Защото милостта Му трае до века;
19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му трае до века;
20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му трае до века
21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му трае до века.
22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му трае до века.
23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му трае до века;
24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му трае до века;
25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му трае до века;
26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му трае до века.
137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
138 (По слав. 137) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,
2 Ще ти се поклоня към светия Твой хълм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за милостта Ти, Защото си възвестил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със силата в душата ми.
4 Ще Те прославят, Господи, всичките земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;
5 Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.
6 Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.
7 Даже ако премина всред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.
8 Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.
139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти.
9 Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.