Add parallel Print Page Options

13 (По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?

До кога ще имаш борба Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;

Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.

Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.

Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.

14 (По слав. 13). За първият певец. Давидов псалом. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

Господ надникна от небесата над човешките чада За да види има ли някой разумен, Който да търси Бога.

Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Господа?

Тогава Ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?

Оня, който ходи незлобиво, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;

Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема да хвърли укор против ближния си,

Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, ако и да се е клел за своя повреда не се отмята;

Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.

21 И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: като постоя там, трябва да видя и Рим.

22 И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за още няколко време в Азия.

23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.

24 Защото един златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Даниното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

26 И вие виждате и чуете, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е придумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са с ръка направени.

27 И има опасност не само това наше занятия да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се кланя.

28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика, е Ефеската Диана!

29 И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра.

30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.

31 Така някой от Азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и знаеше защо се бяха стекли.

33 А някои се бяха стекли от народа изкараха Александра да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

34 Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е Ефеската Диана!

35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?

36 И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

37 Защото сте довели тук тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

38 Прочее, ако Димитър и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого. съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не ще можем да оправдаем това стичане.

41 И като рече това, разпусна събранието.

Read full chapter