Add parallel Print Page Options

Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си

Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи

12 Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

16 Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

17 Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

20 Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.

21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

Послушайте,, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

15 Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

24 Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

26 Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.

Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

10 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

11 Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.

12 Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

13 Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.

14 Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва :

16 Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

17 Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

18 Но той не знае, че мъртвите* са там, И че гостите й са в дълбочината на ада.