Притчи 4-6
Bulgarian Bible
4 Мъдрите ще наследят слова, А безумните ще отнесат срам. Послушайте, чада, бащина поука, И внимавайте да научите разум.
2 Понеже ви давам добро учение, Не оставяйте наставлението ми.
3 Защото и аз бях син на баща си, Гален и безподобен на майка си,
4 И той ме наставляваше и ми казваше: Нека държи сърцето ти думите ми, Пази заповедите ми и ще живееш,
5 Придобий мъдрост, придобий разум; Не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми.
6 Не я оставяй и тя ще те пази. Обичай я - и ще те варди.
7 Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, И при всичко, що си придобил, придобивай разум.
8 Въздигай я и тя ще те въздигне, Когато я прегърнеш, ще ти докара слава.
9 Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона
10 Слушай, сине мой, и приеми думите ми, И годините на живота ти ще се умножат.
11 Наставлявал съм те в пътя на мъдростта, Водил съм те по прави пътеки.
12 Когато ходиш стъпките ти не ще бъдат стеснени; И когато тичаш, няма да се спънеш.
13 Хвани се здраво за поуката, недей я оставя; Пази я, понеже тя е животът ти.
14 Не влизай в пътеките на нечестивите, И не ходи по пътя на лошите.
15 Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини.
16 Защото те не заспиват, око не сторят зло, И сън не ги хваща, ако не спънат някого.
17 Понеже ядат хляб на нечестие, И пият вино на насилство.
18 Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
19 Пътят на нечестивите е като тъмнина; Не знаят от що се спъват.
20 Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми.
21 Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си;
22 Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага.
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
24 Отмахни от себе си опърничави уста, И отдалечи от себе си развратени устни.
25 Очите ти нека гледат право напред, И клепачите ти нека бъдат оправени право пред тебе.
26 Обмисляй внимателно пътеката на нозете си, И всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.
27 Не се отбивай ни на дясно ни на ляво; Отклони ногата си от зло.
5 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5 Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,
6 Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -
10 Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
6 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца , И като птица от ръката на птицоловец.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.