Числа 8-10
Bulgarian Bible
8 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Говори на Аарона, казвайки му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят на предната страна на светилника.
3 И Аарон направи така; запали светилата на светилника така щото да светят на предната му страна, според както Господ заповяда на Моисея.
4 И ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован, според образеца, който Господ показа на Моисея, така направи той светилника.
5 Господ говори още на Моисея, казвайки:
6 Вземи левитите измежду израилтяните, и ги очисти.
7 И така да им направиш за очистването им; поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят.
8 После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от чисто брашно смесено с дървено масло; а ти да вземеш друг юнец в принос за грях.
9 И да приведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израилтяни;
10 и когато приведеш левитите пред Господа, нека израилтяните положат ръцете си на лавитите;
11 и Аарон да принесе левитите пред Господа, като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господната служба.
12 И като положат левитите ръцете си на главите на юнците, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне Господу, за да направиш умилостивение за левитите.
13 И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му, и да ги принесеш като принос Господу.
14 Така да отделиш левитите измежду израилтяните; и левитите ще бъдат Мои.
15 А след това левитите да влязат за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос.
16 Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си.
17 Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си.
18 А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните.
19 Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служението на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището.
20 Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните.
21 И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти.
22 И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха.
23 Господ говори още на Моисея, казвайки:
24 Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да възлизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане;
25 а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече,
26 но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитете, колкото за дадените им заръчвания.
9 И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Сенайската пустиня, казвайки:
2 Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.
3 На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.
4 И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.
5 Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.
6 А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха при Моисея и пред Аарона,
7 и тия мъже рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?
8 А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.
9 И Господ говори на Моисея, казвайки:
10 Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;
11 нека я направят на четиринадесетия ден на втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;
12 да не оставят от нея до утринта, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.
13 А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.
14 И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.
15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.
16 Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.
17 И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.
18 По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.
19 И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;
20 а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.
21 И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгнаха;
22 Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.
23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.
10 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
4 Ако засвирят само с едната тръба , тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
12 И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
13 Дигнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.
14 Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
15 Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
16 А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
17 Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
18 После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
19 Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
21 Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
22 После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
23 Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
25 После се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
26 Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
28 Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
29 В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал* добро на Израиля.
30 Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.