1 Наложеното пророчество против Ниневия. Книгата на видението на елкусеанина Наум.

² Господ е ревнив Бог, който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си, И пази гняв за враговете си.

³ Господ е дълготърпелив, и велик в сила, И никак няма да обезвини нечестивия; Пътят на Господа е във вихрушка и буря, И облаците са праха на нозете Му.

⁴ Смъмрюва морето, и го изсушава, И пресушава всичките реки; Васан и Кармил повяхват, И ливанският цвят се изнурява.

⁵ Планините треперят от Него, И хълмовете се разтопяват; А земята се раздвижва от присъствието Му, Да! светът и всичките му жители.

⁶ Кой може да устои пред негодуванието Му? И кой може да застане, когато пламне гневът Му? Когато яростта Му се излива като огън, Скалите се разпадат пред Него.

⁷ Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, И познава уповаващите на него.

⁸ Но с потопно наводнение Ще направи пълно разорение на мястото на Ниневия, И ще прогони враговете Си в тъмнината.

⁹ Какво се съвещавате против Господа? Той ще направи пълно разорение, Тъй щото бедствие няма да ви нападне втори път.

¹⁰ Защото, сплетени ако и да са като тръни, И като че ли измокрени от питието си, Те ще бъдат съвършено погълнати като суха слама.

¹¹ От тебе излезе един, Който измисля зло против Господа, И намерява нечестие.

¹² Така казва Господ: Ако и да са в пълната си сила, и при това мнозина, Пак ще бъдат посечени, когато замине той; А тебе ако и да те наскърбих, Няма вече да те наскърбявам.

¹³ Още сега ще строша хомота му от тебе, И ще разкъсам връзките ти.

¹⁴ Но за тебе, Ниневио, Господ даде заповед Да се не посее вече потомство с твоето име; От капището на боговете ти ще изсека ваяните и леяните идоли; Ще го направя твой гроб, защото си осквернен.

¹⁵ Ето върху планините Нозете на онзи, който благовествува, Който проповядва мир! Празнувай, Юдо, празниците си, Изпълнявай обреците си; Защото нечестивият няма вече да замине през тебе, Като е съвсем отсечен.

2 Разрушителят възлезе пред лицето ти; Пази крепостта, бди за пътя, Стегни кръста си, уякчи силно мощта си.

² Понеже Господ възстанови величието Яковово Като величието Израилево; Защото изтърсвачите ги изтърсиха, И повредиха лозовите им пръчки.

³ Щитът на силните му е боядисан червено, Яките мъже са облечени в червеникаво; Колесниците лъщят със стомана В деня, когато се приготовлява, И елховите копия се размахват ужасно.

⁴ Колесниците буйствуват из улиците, Блъскат се една с друга по площадите; Изгледът им е като факли, Тичат като светкавица.

⁵ Той си припомнюва за юнаците си; но те се подплъзват в пътя си; Тичат към стените му, и покривалото се приготвя.

⁶ Речните порти се отварят, И палата се разрушава.

⁷ Решено е да се плени Ниневия И да се пресели; И слугините й стенят като с гласа на гълъбите, Когато се бият по гърдите.

⁸ Но макар Ниневия да е била отдавна пълна с мъже като езеро с вода, пак те бягат; Макар да викат - Стойте! стойте! пак никой не погледва назад.

⁹ Обирайте среброто, обирайте златото; Защото съкровищата й са безгранични, Има богатство от всякакви отбрани вещи.

¹⁰ Тя се изпразни, изтърси, и запустя; Сърцето се топи, и колената се удрят едно о друго, Болки има във всеки кръст, А лицата на всички са побледнели.

¹¹ Где е ровът на лъвовете, И мястото гдето младите лъвове се хранеха, Гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето, И нямаше кой да ги плаши?

¹² Где е лъвът, който разкъсваше доволно за лъвчетата си, Давеше за лъвиците си, И пълнеше пещерите си с плячка, И рововете си с грабеж?

¹³ Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще изгоря колесниците й всред дим, И мечът ще изпояде младите ти лъвове; Ще изтребя плячката ти от земята; И няма да се чуе гласът на пратениците ти.

3 Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.

² Пукот на бичове се чува, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.

³ Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.

⁴ Това е поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.

⁵ Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.

⁶ Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.

⁷ Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?

⁸ Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови води?

⁹ Етиопия, и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

¹⁰ Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.

¹¹ Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

¹² Всичките ти крепости ще бъдат Като смоковници с първозрелите си смокини; Ако се затресат; Ще паднат в устата на ядящия.

¹³ Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.

¹⁴ Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си, Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.

¹⁵ Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.

¹⁶ (Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) Както изедникът опустоши и отлетя,

¹⁷ Така и коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето, бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

¹⁸ Пастирите ти задрямват царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.

¹⁹ Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?

1 Наложеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:-

² Докога, Господи, ще викам, а ти не щеш да слушаш? Викам към тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

³ Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

⁴ Затова, законът е отслабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

⁵ Погледнете между народите, вникнете, И се очудете много; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Което няма да повярвате ако и да ви се разкаже.

⁶ Защото, ето, аз повдигам Халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света, За да завладее селища, които не са негови.

⁷ Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.

⁸ Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който спеши да разкъсва.

⁹ Всички идат да насилстват; Лицата им са насочени на напред, И събират пленници като пясък.

¹⁰ Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.

¹¹ Тогава духът му се изменя; Преминава като завоевател, и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.

¹² Не си ли ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да извършат твоите съдби над нас; И ти Могъщи, си ги поставил за наше наказание.

¹³ Тъй като очите ти са твърде чисти, за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,

¹⁴ И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?

¹⁵ Халдеецът изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; За това се весели и се радва.

¹⁶ По тая причина жертва на мрежата си, И гори тамян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.

¹⁷ Но дали за това ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?

2 На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори той, И какво да отговоря на изобличителя си.

² Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бързо.

³ Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

⁴ Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.

⁵ При това, понеже виното е коварник, Той е високоумен човек, който не мирува, Който разширява охотата си като Шеол, И, като смъртта, не се насища, Но събира при себе си всичките народи, И натрупва при себе си всичките племена.

⁶ Против такъв няма ли всички тия да съставят притча, И против него присмивателна поговорка? като рекат: Горко на оногова, който натрупва много нещо , което не е негово! - докога? - И който товари себе си със залози!

⁷ Няма ли да станат внезапно ония, които ще те хапят чрез лихоимство, И да се повдигнат ония, които ще те правят окаян, Та ти да им станеш за плячка?

⁸ Понеже ти обра много народи, Всички останали от племената ще те оберат, Поради кръвта на човеците, И поради насилието, извършено от тебе на земята, На града и на всичките му жители.

⁹ Горко на оногова, който придобива неправедна печалба за дома си, За да постави гнездото си на високо, Та да се избави от силата на бедствието!

¹⁰ Ти си намислил онова, което ще докара срам на дома ти Като си изтребил много племена, И си съгрешил против своята си душа.

¹¹ Защото камъкът ще извика из стената, И гредата из дървята ще му отговори.

¹² Горко на оногова, който гради град с кръв, И утвърждава град с неправда!

¹³ Ето, не е ли от Господа на Силите това, Дето се трудят племената за огъня, И народите се мъчат за суетата?

¹⁴ Защото земята ще бъде пълна Със знанието на славата Господна Както водите покриват морето.

¹⁵ Горко на оногова, който напоява ближния си, - На тебе, който изливаш яростта си, още ги и опиваш, За да гледаш голотата им!

¹⁶ Напълнил си се със срам, а не със слава; Пий и ти, и нека се открие краекожието ти, Чашата на десницата Господна ще се обърне към тебе, И гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.

¹⁷ Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие, И изтребването на уплашените животни, Поради кръвта на човеците, И насилието, извършено от тебе на земята, На града, и на всичките му жители.

¹⁸ Какво ползва изваяният идол, Та го е изваял художника му? - Или леяният идол, учителят на лъжата, Та уповава творителят му на делото си, Тъй щото да прави неми идоли?

¹⁹ Горко на оногова, който казва На дървото: Събуди се! - На немия камък: Вдигни се! То ли ще го научи? Ето, то е обковано със злато и сребро, И няма никакво дишане в него.

²⁰ Но Господ е в светия си храм; Млъкни пред Него, цяла земльо.

3 Молитвата на пророк Авакума, по Оплакванията.

² Господи, чух вестта за Тебе, и се убоях. Господи, оживявай делото си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева си помни милостта.

³ Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

⁴ Сиянието му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната му; И там бе скривалището на силата му.

⁵ Пред него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете му.

⁶ Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките му бяха като в древността.

⁷ Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

⁸ Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете си И на колесниците си, за да избавяш?

⁹ Лъкът Ти биде изваден от покривката си, Както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

¹⁰ Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Вдигна ръцете си нависоко.

¹¹ Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото ти копие.

¹² С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

¹³ Излязъл си за изблавление на людете си, За избавление чрез помазаника си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

¹⁴ Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядят скришно сиромаха.

¹⁵ С конете си преминал си морето, Натрупаните много води.

¹⁶ Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам тихо скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

¹⁷ Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

¹⁸ Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

¹⁹ Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.