23 Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:

² На Мойсеевото седалище седят книжниците и фарисеите;

³ затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.

⁴ Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.

⁵ Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си*(Напомнителки на Божия закон.), и правят големи полите на дрехите си,

⁶ и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,

⁷ и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.

⁸ Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.

⁹ И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.

¹⁰ Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.

¹¹ А по-големият между вас, нека ви бъде служител.

¹² Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.

¹³ Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.

¹⁴ [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].

¹⁵ Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.

¹⁶ Горко вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се.

¹⁷ Безумни и слепи! Че кое е по-голямо, златото или храмът, който е осветил златото?

¹⁸ Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

¹⁹ [Безумни и] слепи! Че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара?

²⁰ Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.

²¹ И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.

²² И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.

²³ Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гйозума, копара и кимнона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона ²⁴ Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.

²⁵ Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.

²⁶ Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.

²⁷ Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

²⁸ Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

²⁹ Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:

³⁰ Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците.

³¹ Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.

³² Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си.

³³ Змии! Рожби ехидни! Как ще избегнете от осъждането в пъкъла?

³⁴ Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, а други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град;

³⁵ за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.

³⁶ Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.

³⁷ Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

³⁸ Ето, вашият дом се оставя пуст.

³⁹ Защото казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.

20 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

² Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.

³ И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

⁴ Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

⁵ А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

⁶ Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

⁷ И отговориха, че не знаят от къде беше.

⁸ Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

⁹ И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

¹¹ И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

¹² Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

¹³ Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

¹⁴ Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

¹⁵ Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

¹⁶ Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

¹⁷ А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?

¹⁸ Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

¹⁹ И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

²⁰ И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

²¹ И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

²² право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

²³ А Той разбра лукавството им, и рече им:

²⁴ Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

²⁵ А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

²⁶ И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

²⁷ Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

²⁸ Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

²⁹ А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.

³⁰ И вторият и третият я взеха;

³¹ така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

³² А после умря и жената.

³³ И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

³⁴ А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

³⁵ а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

³⁶ И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

³⁷ А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

³⁸ Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

³⁹ А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

⁴⁰ Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

⁴¹ И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

⁴² Защото сам Давид казва в книгата на псалмите:_ ⁴³ докле положа враговете Ти за Твое подножие.

⁴⁴ И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?

⁴⁵ И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

⁴⁶ Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

⁴⁷ които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

21 Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.

² А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти*(Две лепти са равни на 2 1)2 стотинки.)

³ и рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;

⁴ защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия имот, що имаше.

⁵ И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:

⁶ Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.

⁷ И попитаха Го, казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?

⁸ А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.

⁹ И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.

¹⁰ Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;

¹¹ и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.

¹² А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.

¹³ Това ще ви служи за свидетелство.

¹⁴ И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;

¹⁵ защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите*(Гръцки: Уста и мъдрост.), щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.

¹⁶ И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.

¹⁷ И ще бъдете мразени от всички, поради Моето име.

¹⁸ Но и косъм от главата ви няма да загине.

¹⁹ Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.

²⁰ А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.

²¹ Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, а които са всред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.

²² Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.

²³ Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! Защото, ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.

²⁴ Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.

²⁵ И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бучението на морето и вълните.

²⁶ Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще са разклатят.

²⁷ И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава.

²⁸ А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

²⁹ И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.

³⁰ Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.

³¹ Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.

³² Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.

³³ Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

³⁴ Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;

³⁵ защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

³⁶ Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

³⁷ И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.

³⁸ И всичките люде подраняваха при Него в храма да Го слушат.