Add parallel Print Page Options

15 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: “Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.

10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

12 Тогава се приближиха учениците Му и рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

16 А Той каза: И вие ли сте още без разумление.

17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

19 Защото от сърцето произлизат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

27 А тя рече: Така, Господи; ни и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

29 И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

31 Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

32 А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

33 Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

39 И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.

16 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.

А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Йона. И остави ги и Си отиде.

А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.

И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

А те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.

А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?

Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?

10 Нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?

11 Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

12 Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, но от учението на фарисеите и садукеите.

13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?

14 А те рекоха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък 15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос*(Т.е. Месия, Помазаник.), Син на живия Бог.

17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър*(Значи: Канара.) и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

20 Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.

21 От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

22 Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

23 А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.

25 Защото, който иска да спаси живота*(Или: Душата; и така до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?

27 Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

28 Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си.

17 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и блата му Йоана, и ги завежда на една висока планина насаме.

И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

И, ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него.

И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии*(Шатри.), за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия.

А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.

А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.

И те, като подигнаха очи, не видяха никой, освен Исуса сам.

И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.

10 Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?

11 А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

12 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

13 Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоана Кръстителя.

14 И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

15 Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.

16 И доведох го при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.

17 Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

18 И Исус смъмри бяса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

19 Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.

21 [А тоя род не излиза, освен с молитва и пост].

22 И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците,

23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.

24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?

25 Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чужденците?

26 А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.

27 Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.