Марк 8-9
Bulgarian Bible
8 О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
2 Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.
7 Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.
9 А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.
11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.
13 И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.
14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.
15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.
16 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.
17 А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Дванадесет.
20 И когато седемте_ 21 И каза им: Не разбирате ли още?
22 Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.
23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.
26 И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].
27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?
28 А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други_ 29 Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
30 И заръча им никому да не казват за Него.
31 И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.
35 Защото който иска да спаси живота*(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
36 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.
9 И рече им: Истина ви казвам: Има някои, от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Йоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.
3 Дрехите му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.
4 И яви им се Илия с Мойсея, които се разговаряха с Исуса.
5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия;
6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.
9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.
11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?
12 А Той им каза: Наистина, Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син?_ 13 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.
14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.
15 И веднага като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.
16 И Той ги попита: 3а какво се препирате с тях?
17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят беса, но не можаха.
19 А Той в отговор им каза: О роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене.
20 И доведоха го при Него. И като го видя хванатият от бяс, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 И попита Исус баща му: Колко време има откак му е станало това? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.
23 А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам, [Господи]! Помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез от него, и да не влезеш вече в него.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така щото болшинството думаха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана.
28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].
30 И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.
31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
32 Но те не разбраха думата, и бояха се да Го попитат.
33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?
34 А те мълчаха, защото из пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
35 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, рече им:
37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
38 Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.
39 А Исус рече: Недейте му запрещава; защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро след това да Ме злослови.
40 Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.
41 Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: Той никак няма да изгуби наградата си.
42 А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
45 И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
46 [дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].
47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
48 дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".
49 Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].
50 Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.