A A A A A
Bible Book List

Лука 23-24Bulgarian Bible (BULG)

23 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.

О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.

А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.

10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.

13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

17 А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!

22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24 И Пилат реши да изпълни искането им:

25 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.

26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31 Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.

33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.

34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.

38 А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.

48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

49 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50 И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51 който не беше се съгласил с намерението и делото им,_ 52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

24 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

И спомниха си думите му.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.

11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии*(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.

14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.

15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.

17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.

22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!

37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.

41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].

43 И взе та яде пред тях.

44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

48 Вие сте свидетели на това.

49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.

50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.

51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes