6 Господ още говори на Моисея, казвайки:

² Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си;

³ или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо съгреши той между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава,

⁴ тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

⁵ или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

⁶ При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, достатъчен , според твоята оценка, в принос за престъпление;

⁷ и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен.

⁸ Господ още говори на Моисея, казвайки:

⁹ Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато.

¹⁰ Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтарът, и да го тури при олтара.

¹¹ Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

¹² А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси.

¹³ Да се направи огънят да гори непрекъснато, на олтара; не бива да угасва.

¹⁴ Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара.

¹⁵ И свещеникът , като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара като негов спомен, за благоухание Господу.

¹⁶ А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат.

¹⁷ Да се не пече с квас.От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление.

¹⁸ Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет.

¹⁹ Господ още говори на Моисея, казвайки:

²⁰ Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принасят Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран и половината вечер.

²¹ На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу.

²² Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

²³ Всеки хлебен принос, принесен от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде.

²⁴ Господ още говори на Моисея, казвайки:

²⁵ Говори на Аарона и на синовете му, като речеш, Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е.

²⁶ Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

²⁷ Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му опръсканото да се опере на свето място.

²⁸ А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода.

²⁹ Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да яде от него; то е пресвето.

³⁰ И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.

7 Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

² На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.

³ От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

⁴ двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците;)

⁵ и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

⁶ Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

⁷ Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

⁸ А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

⁹ И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

¹⁰ А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

¹¹ Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

¹² ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

¹³ А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

¹⁴ И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

¹⁵ И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

¹⁶ Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

¹⁷ но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

¹⁸ И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

¹⁹ Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;

²⁰ но оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²¹ Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²² Господ още говори на Моисея, казвайки:

²³ Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

²⁴ Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.

²⁵ Защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

²⁶ И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

²⁷ Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²⁸ Господ още говори на Моисея, казвайки:

²⁹ Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

³⁰ Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

³¹ А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

³² И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

³³ Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

³⁴ Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

³⁵ Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,

³⁶ който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.

³⁷ Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

³⁸ който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

25 Тогава небесното царство ще се уприличи на десет девици, които взеха светилниците си, и излязоха да посрещнат младоженеца.

² А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.

³ Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

⁴ Но разумните , заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

⁵ И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.

⁶ А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!

⁷ Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.

⁸ А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

⁹ А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

¹⁰ А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

¹¹ После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни.

¹² А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.

¹³ И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].

¹⁴ Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.

¹⁵ На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.

¹⁶ Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

¹⁷ Също и тоя, който получи двата спечели още два.

¹⁸ А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.

¹⁹ След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,

²⁰ И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.

²¹ Господарят му рече: Хубаво, добри е верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²² Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.

²³ Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²⁴ Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сял, и събираш гдето не си пръскал;

²⁵ и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

²⁶ А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна гдето не съм сял, и събирам гдето не съм пръскал;

²⁷ ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

²⁸ Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.

²⁹ Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

³⁰ А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Read full chapter