Add parallel Print Page Options

13 А Исус беше стар напреднал на възраст; и Господ му рече: Ти си стар, напреднал на възраст, а остава още много земя да се превзема.

Ето земята, която остава още: всичките околности на филистимците и цялата Гесурска земя ,

от Сиор, който е към Египет, до границата на Акарон на север, която се счита на ханаанците, - петте околии на филистимците: на газяните, на азотците, на аскалонците, на гетците и на акаронците; и земята , която е на авейците;

на южната страна, цялата земя на ханаанците, и Меара, която е на сидонците, до Афек, до аморейските граници;

и земята на гевалците, и целият Ливан към изгрева на слънцето, от Ваалгад под Ермонската планина до прохода на Емат;

всичките планински жители от Ливан до Мисрефот-маим, то ест , всичките сидонци; тях Аз ще изтребя отпред израилтяните; а ти раздели тая земя в наследство на Израиля, според както съм ти заповядал.

Сега, прочее, раздели тая земя в наследство на деветте племена и на половината от Манасиевото племе.

А заедно с другата му половина рувимците и гадците взеха наследството си, което Моисея из даде оттатък Иордан, на изток, както Господният слуга Моисей им даде,

от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и града, който е в средата на долината, и цялата медеванска равнина до Девон,

10 и всичките градове на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон до границите на амонците,

11 и Галаад, и пределите на гесурците й на мааханците, и цялата Ермонска планина, и целия Васан до Салха,

12 цялото царство на Ога във Васан, който царуваше в Астарот и в Едраи, и който бе оцелял от останалите от исполините; защото тях Моисей порази и ги изгони.

13 Обаче, израилтяните не изгониха гесурците и мааханците, та гесурците и мааханците живееха между Израиля, както живеят и до днес.

14 Само на Левиевото племе той не даде наследство: жертвите, принесени чрез огън на Господа Израилевия Бог са тяхно наследство, според както им е казал.

15 А Моисей даде на племето на рувимците наследство според семействата им.

16 Пределите им бяха от Ароир, който е при брега на потока Арнон и града, който е всред долината, и цялата равнина до Медева,

17 Есевон и всичките му градове в равнината: Девон, Вамотваал, Вет-ваалмеон,

18 Яса, Кедимот, Мафаат,

19 Кириатаим, Сивма, Зарет-Саар, в хълма на Емак,

20 Вет-фегор, Асдот-фасга, Вет-есимот,

21 и всичките градове на равнината, и цялото царство на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон, когато Моисей порази заедно с мадиамските първенци: Евия, Рекема, Сура, Ура, и Рева, Сионови първенци, които живееха в оная земя.

22 И между убитите от тях, израилтяните убиха с нож Валаама Веоровия син, чародееца.

23 А границата на рувимците беше Иордан и пределите му. Това е наследството на рувимците според семействата им, с градовете му и техните села.

24 И на Гадовото племе, Моисей даде наследство на гадците, според семействата им.

25 Пределът им беше Язир и всичките Галаадски градове, и половината от земята на амонците до Ароир срещу Рава,

26 и от Есевон до Рамат-масфа и Ветоним, о от Маханаим, до границата на Девир,

27 и, в долината, Ветарам, Вет-нимра, Сокхот и Сафон, останалото от царството на есевонския цар Сион оттатък Иордан на изток, имайки за граница Иордан до края на езерото Хинерот.

28 Това е наследството на гадците според семействата им, с градовете му и техните села.

29 Моисей даде наследство и на половината от Манасиевото племе; и то стана притежание на половината от племето на манасийците според семействата им.

30 Пределът им беше от Маханаим, целия Васан, цялото царство на васанския цар Ог, и всичките зеселища на Яир, които са у Васан, шестдесет града.

31 И половината от Галаад, и Астарот и Едраи, градове на Оговото царство във Васан, са дадоха на потомците, на Махира Манасиевия син, на половината от Махировите потомци според семействата им.

32 Тия са наследствата, които Моисей раздели в моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток.

33 А на Левиевото племе Моисей не даде наследство; Господ Израилевият Бог беше наследството им, според както и беше казал.

14 И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

С жребие се раздели наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал на Моисея.

Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите на деде наследство между тях.

Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не даде дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, сина на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

11 Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

12 Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

13 Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

14 За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

15 А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

15 А на племето на Юдейците, според семействата им, се падна по жребие земята до едомската граница; пустинята Цин на юг беше южният й край.

И южната им граница беше от най-далечния край на Соленото море, от залива, който се простира към юг;

и простираше се към юг до нагорнището на Акравим, преминаваше в Цин, възлизаше на юг от Кадис-варни, и минаваше край Есрон, възлизаше в Адар, завиваше към Карка,

минаваше в Асмон, и излизаше при египетския поток; и границата свършваше при морето. Това ще ви бъде южна граница.

А южната граница беше Соленото море до устието на Иордан. И границата на северната част почваше от залива на морето при устието на Иордан;

и границата възлизаше до Ветагла и минаваше на север от Ветарава; и границата възлизаше до камъка на Воана Рувимовия потомък;

и от долината Ахор границата възлизаше към Девир и завиваше на север към Галгал срещу нагорнището на Адумим, който е на южната страна на потока; после границата преминаваше към водата на Енсемес и свършваше до извора Рогил;

и границата възлизаше през долината на Еномовия син, на южната страна на Евус (това е Ерусалим); и границата се възкачваше на върха на хълма, който е на запад срещу еномската долина, който е в северния край на долината на рефаимите;

и от върха на хълма границата минаваше до извора на водата Нефтоя и излизаше в градовете на ефронската гора; и границата се отправяше към Ваала (която е Кириат-иарим);

10 и от Ваала границата завиваше западно към сиирската гора, и минаваше край северната страна на гората Ярим (който е Хасалон), и слизаше у Ветсемес, и минаваше през Тамна;

11 после границата излизаше към северната страна на Акарон; и границата се отправяше до Сикрон, и минаваше в гората Ваала, и свършваше при морето.

12 А западната граница беше край голямото море и пределите му. Тия бяха границите околовръст, на юдейците според семействата им.

13 И според заповяданото от Господа на Исуса, той даде на Халева Ефониевия син за дял между юдейците града на Арва, Енаковия баща, който град е Хеврон.

14 И Халева изпъди от там тримата Енакови сина: Сесая, Ахимана и Талмая, Енакови чада.

15 И от там отиде против жителите на Девир (а името на Девир по-напред беше Кириат-сефер).

16 И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

17 И превзе го Готониил син на Кенеза, Халевовия брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

18 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

19 А тя каза: Дай ми благословение: понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И той и даде горните извори и долните извори.

20 Това е наследството на племето на юдейците според семействата им.

21 А най-крайните градове в племето на юдейците към едомските граници на юг бяха: Кавсеил, Едар, Ягур,

22 Кина, Димона, Адада,

23 Кадес, Асор, Итнан,

24 Зиф, Телем, Ваалот,

25 Асор-адата, Кириот, Есрон (който е Асор),

26 Амам, Сема, Молада,

27 Асаргад, Есемон, Ветфалет,

28 Асар-суал, Вирсавее, Визиотия,

29 Ваала, Иим, Асем,

30 Елтолад, Хесил, Хорма,

31 Сиклаг, Мадмана, Сансана,

32 Леваот, Силеим, Аин и Римон; всичките градове със селата си бяха двадесет и девет.

33 В равнината бяха: Естаол, Сараа, Асна,

34 Заноа, Енганим, Тапфуа, Инам,

35 Ярмут, Одолам, Сохо, Азика,

36 Сагарим, Адитаим, Гедира и Гедиротаим; четиринадесет града със селата им;

37 Сенан, Адаса, Мигдалгад,

38 Далаан Масфа, Иоктеил,

39 Лахис, Васкат, Еглон,

40 Хавон, Лахмас, Хитлис,

41 Гедирот, Вет-дагон, Наама и Макида; шестнадесет града със селата им;

42 Ливна, Етер, Асан,

43 Ефта, Асена, Несив,

44 Кеила, Ахзив и Мариса; девет града със селата им;

45 Акарон и заселищата му със селата му;

46 От Акарон до морето всичките градове , които са близо пре Азот, със селата им;

47 Азот и заселищата му със селата му, Газа и заселищата му със селата му, до египетския поток и голямото море с пределите му.

48 А в хълмистите места: Самир, Ятир, Сохо,

49 Дана, Кириат-сана (който е Девир),

50 Анав, Естемо, Аним,

51 Гесен, Олон и Гило; единадесет града със селата им;

52 Арав, Дума, Есан,

53 Янум, Вет-тапфуа, Афека,

54 Хумата, Кириат-арва (който е Хеврон) и Сиор; девет града и селата им;

55 Маон, Кармил, Зиф, Юта,

56 Езраел, Иокдеам, Заноа,

57 Акаин, Гаваа и Тамна, десет града със селата им;

58 Алул, Ветсур, Гедор,

59 Маарат, Ветанот и Елтекон, шест града със селата им;

60 Кириат-ваал (който е Кириатиарим) и Рава, два града със селата им.

61 В пустинята: Ветарава, Мидин, Сехаха,

62 Нивсан, града на солта, и Енгади, шест града със селата им,

63 А юдейците не можеха да изгонят евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим с юдейците, и така живеят до днес.

57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

58 И като чуха съседите и роднините -, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

61 И рекоха -: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

62 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

64 И начаса му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.

65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

66 И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:

68 Благословен Господ, израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.

69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давида,

70 (Както е говорил чрез устата на святите Си от века пророци).

71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,

72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,

73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да му служим без страх,

75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.

76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

77 3а да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им,

78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,

79 за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.

Read full chapter