Add parallel Print Page Options

19 Тогава Пилат взе Исуса и го би.

И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му, и като Му облякоха морава дреха,

приближиха се при Него и казваха: Здравей, царю юдейски! и удряха Му плесници.

Тогава Пилат пак излезе вън и каза им: Ето, извеждам ви Го вън за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.

Исус, прочее, излезе вън носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им казва: Ето човекът!

А като Го видяха главните свещеници и служители извикаха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! Пилат им каза: Вземете Го вие и разпнете Го; защото аз не намирам вина в Него.

Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

А Пилат, като чу тая дума още повече се уплаши.

И пак влезе в преторията и каза на Исуса: Ти от къде си? А Исус не му даде отговор.

10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?

11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе; затова, по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

12 Поради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите, обаче, викаха, казвайки: Ако пуснеш Тогова, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря.

13 А Пилат, като чу тия думи, изведе Исуса вън и седна на съдийския стол, на мястото наречено каменно настлание, а по еврейски, Гавата.

14 Беше денят на приготовление за пасхата, около шестия час; и той казва на юдеите: Ето вашият цар!

15 А те извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря.

16 Затова той им Го предаде да бъде разпнат.

17 И така, взеха Исуса; и Той сам носейки кръста Си излезе; и дойде на мястото наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота.

18 гдето Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исуса посред.

19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А писаното бе: Исус Назарянин, юдейският цар.

20 Тоя надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото гдето разпнаха Исуса беше близо до града, и написаното бе на еврейски, на латински и на гръцки.

21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилата: Недей писа: юдейски цар, но_?Самозваният юдейски цар.

22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.

23 А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;

24 затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва:_?+Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие+. Войниците, прочее, сториха това.

25 А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина.

26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти!

27 После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

28 След това, Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието рече: Жаден съм.

29 А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръст една гъба натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

30 А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.

31 И понеже беше Приготовителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам.

32 Затова дойдоха войниците и пребиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпнати с Исуса.

33 Но когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял не Му пребиха пищялите.

34 Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

35 И тоя, който видя, свидетелствува за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

36 Защото това стана, за да се изпълни написаното: +Кост Негова няма да се строши+;

37 и пак на друго място писанието казва: +Ще погледнат на Него, Когото прободоха+.

38 След това, Иосиф от Ариматея, който беше Исусов ученик, но таен, поради страха от юдеите, помоли Пилата да му позволи да вземе Исусовото тяло; и Пилат позволи. Той, прочее, дойде та вдигна тялото Му.

39 Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

40 И тъй, взеха Исусовото тяло и Го обвиха в плащаница с ароматите, според юдейския обичай на погребване.

41 А на мястото, гдето бе разпнат, имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой не бе полаган.

42 Там, прочее, положиха Исуса поради юдейския Приготвителен ден; защото гробът беше наблизо. ГЛАВА 20

20 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.

Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.

И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;

И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.

И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,

и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

10 И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,

12 и вижда два ангела в бели дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

13 И те - казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.

14 Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

15 Казва - Исус: Жено защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.

16 Казва - Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!

17 Казва - Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

18 Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той - казал това.

19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

20 И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

24 А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.

25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

26 И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

28 Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

29 Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.

30 А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.

31 А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име. ГЛАВА 21

21 Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.

Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.

А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.

Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.

Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.

И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.

10 Ису эяяя

11 Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

12 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да го попита: Ти Кой си? понеже знаеха че е Господ).

13 Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.

14 Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.

15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.

16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси овцете Ми.

17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.

19 А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това казва му: �ърви след Мене.

20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще те предаде?

21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а на този какво ще стане?

22 Исус му казва: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.

23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?

24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

25 Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].