A A A A A
Bible Book List

Йов 6-9 Bulgarian Bible (BULG)

А Иов в отговор рече: -

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.

28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа

29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак;

10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от* беззаконието им;

Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);

10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.

13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;

18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.

19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

А Иов в отговор рече:

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства* на юг.

10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes