Йов 24-28
Bulgarian Bible
24 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
25 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: -
2 Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.
3 Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?
4 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?
5 Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,
6 Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!
26 А Иов в отговор рече: -
2 Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!
3 Как си съветвал оня, който няма милост! И какъв здрав разум си изсипал!
4 Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал*?
5 Пред него мъртвите треперят Под водите и обитателите им.
6 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон+ няма покрив.
7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.
8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.
9 Покрива лицето на престола Си, Като простира облака Си върху него.
10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.
11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.
12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав 13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей**
14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене ни дават да чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?
27 И Иов продължи беседата си като казваше:
2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
3 Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
4 Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
5 да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
6 Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
7 Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.
8 Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
9 Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
11 Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.
12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
14 Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.
15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
16 Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,
17 Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
19 Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;
20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.
22 Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.
28 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва:Не е у мене.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?-
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.