A A A A A
Bible Book List

Йов 1-4Bulgarian Bible (BULG)

Имаше в земята Уз* един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

И родиха му се седем сина и три дъщери.

А добитъкът му беше седем хиляди овци,три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

И когато се изреждаха дните на угощението, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всичките тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

13 И един ден, когото синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослите пасяха при тях,

15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз са отървах да ти известя.

17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъда благословено Господното име.

22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.

13 И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

Иов, проговаряйки, рече: -

Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes