A A A A A
Bible Book List

Йеремия 48-49 Bulgarian Bible (BULG)

48 За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, защото биде превзет; Мисгав се посрами, защото биде разтрошен.

Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, като казаха: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на жертвите на разрушение.

Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят. И не ще има кой да живее в тях.

10 Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

11 Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал като вино на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова, вкусът му си е останал в него, И дъхът му не се е променил.

12 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

13 И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

14 Като казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

15 Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

16 Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му, иде много бързо.

17 Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

18 Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно място; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

19 Жителко в Ароир Застани при пътя, та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

20 Моав се посрами, защото е разрушен. Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

21 Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса, и Мифаат,

22 Девон, Нево, и Вет-девлатаим,

23 Кириатаим, Вет-гамул, и Вет-меон,

24 Кариот, Восора, И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

25 Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

26 Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

27 Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш си рамената презрително?

28 Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

29 Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му, И надменността на сърцето му.

30 Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

31 Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

32 О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

33 Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание; Възклицание няма да се чуе.

34 Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

35 При това, казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

36 Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

37 Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

38 По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

39 Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

40 Защото така казва Господ: Ето, неприятелят ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

41 Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

42 И Моав ще бъде изтребен, тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

43 Страх, яма, и примка те налетяха, Жителю моавски, казва Господ.

44 Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

45 Ония, които бягаха., Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна Моавския край И темето на шумните борци.

46 Горко ти, Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

47 Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.

49 За амонците. Така казва Господ: Израил няма ли синове? Няма ли наследник? Тогава защо амоновият цар владее Газа, И людете му живеят в неговите градове?

Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя да се чуе тревога за война Против Рава на амонците; И тя ще стане грамада развалини, И селата* й ще бъдат изгорени с огън; Тогава Израил ще завладее ония, които са владели него, казва Господ.

Излелекай, Есевоне, защото Гай се разруши; Извикайте, дъщери на Рава, препашете се с вретище, Плачете и лутайте се между оградите; Защото царят им ще отиде в плен Заедно със свещениците си и с първенците си.

Защо се хвалиш с долините? Водите на долината ти изтекоха, дъщерьо отстъпнице, Която си уповавала на съкровищата си, И си казала: Кой ще дойде против мене?

Ето, казва Господ, Иеова на Силите, Аз нанасям върху тебе страх От всички, които са около тебе; И вие ще бъдете изпъдени всеки къде му очи видят, Без да има кой да прибере скитащите се.

А после ще върна от плен Амонците, казва Господ.

За Едом. Така казва Господ на Силите: Няма ли вече мъдрост в Теман? Изгуби ли се разсъдъкът от благоразумните? Изчезна ли мъдростта им?

Бягайте, завърнете се, направете си дълбоки места за живеене, Дедански жители; Защото ще докарам върху Исава бедствието му - Времето, когато ще го накажа.

Ако дойдеха при тебе гроздоберци, Не щяха ли да оставят пабирък? Ако дойдеха крадци през нощта, Не биха ли грабнали само това, що им е доволно?

10 Но аз оголих Исава, Открих скришните му места, И той не ще може да се скрие; Разграби се челядта му, братята му и съседите му, И него го няма.

11 Остави сирачетата си; Аз ще ги запазя живи; И вдовиците ти нека уповават на Мене.

12 Защото така казва Господ: Ето, ония, на които не се падаше да пият от чашата, Непременно ще пият; А ти ли ще останеш съвсем ненаказан? Няма да останеш ненаказан. Не непременно ще пиеш.

13 Защото се заклех в Себе Си, казва Господ, Че Восора ще стане за учудване и за укоряване, Пуста и за проклетия, И всичките й градове ще се обърнат на вечна пустота.

14 Чух известие от Господа, И посланик биде изпратен между народите да каже: Съберете се, та дойдете против нея, И станете на бой.

15 Защото, ето, Аз ще те направя малък между народите, Презрян между човеците.

16 Колкото за твоята ужасителност, Гордостта на сърцето ти те е измамила, О, ти, който живееш в пукнатините на канарите, Който владееш висината на хълмовете; Но ако и да поставиш гнездото си високо като орел, И от там ще се сваля, казва Господ.

17 Едом ще стане за учудване; Всеки, който би минал през него, ще се учуди, И ще подсвирне за всичките му язви.

18 Както при разорението на Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, Така никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син.

19 Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя Едом от там, И онзи, който бъде избран, Ще поставя над него. Защото кой е подобен на Мене? И кой ще Ми определи време за съд? И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?

20 Затова, слушайте решението, Което Господ е взел против Едом, И намеренията, които е намисли против жителите на Теман: Непременно ще повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.

21 От слуха за разорението им земята се тресе; Издава се вик, чийто шум се чува до Червеното Море.

22 Ето, като възлезе ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Восора; И в оня ден сърцето на Едомовите силни Ще бъде като сърцето на жена, когато ражда.

23 За Дамаск. Емат и Арфад се посрамиха Защото чуха лоша вест; стопиха се; Тъга има както на морето, Което не може да утихне.

24 Дамаск ослабна, Обърна се в бяг, Трепет го обзе; Скръб и болки го обладаха, Както на жена, когато ражда.

25 Как не биде пощаден тоя прочут град, Град, който е удоволствието ми;

26 Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките военни мъже ще загинат в оня ден, Казва Господ на Силите.

27 В стената на Дамаск Аз ще запаля огън, Който ще пояде палатите на Венадада.

28 За Кидар и за асорските царства, които вавилонският цар Навуходоносор порази. Така казва Господ: Станете, възлезте към Кидар, Та погубете източните жители.

29 Ще отнемат шатрите им и стадата им; Ще вземат за себе си завесите им, Всичката им покъщнина, и камилите им; И ще извикат към тях: Ужас от всяка страна!

30 Бягайте, отстранете се надалече, Направете си дълбоки места за живеене, Асорски жители, казва Господ; Защото вавилонският цар Навуходоносор Е сторил намерение против вас, И е намислил кроеж против вас.

31 Станете, възлезте при спокойния народ, Който живее безгрижно, казва Господ, Които нямат ни порти ни лостове, Но живеят сами.

32 Камилите им ще бъдат за обир, И многото им добитък за корист; Аз ще разпръсна по всичките ветрища Ония, които си стрижат издадените части на косата, И ще докарам погибелта им от всяка тяхна страна, казва Господ.

33 А Асор ще стане жилище на чакали, Пустиня до века; Там няма да живее човек, Нито ще пришелствува в него човешки син.

34 Господното слово, което дойде към пророк Еремия за Елам, в началото на царуването на Юдовия цар Седекия, като рече:

35 Така казва Господ на силите: Ето, ще счупя лъка на Елам, Тяхната главна сила.

36 Ще докарам върху Елам четирите ветрища От четирите страни на небето, И ще ги разпръсна по всички тия ветрища; Та не ще има народ Гдето да не отидат изпъдените еламци.

37 И Аз ще разтреперя еламците пред неприятелите им, И пред ония, които искат живота им; И ще докарам върху тях зло - Пламенният Си гняв, казва Господ; Ще пратя и нож подир тях Докле ги довърша. И като представя престола Си в Елам Ще изтребя от там, Цар и първенци, казва Господ. Но в послешните дни Ще възвърна пленените еламци, казва Господ.

Евреи 7 Bulgarian Bible (BULG)

Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

И в един случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.

11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

13 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

15 Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

16 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

17 защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";

18 защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

19 (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

20 И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване,

21 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века,

22 толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

23 При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,

24 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.

26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

27 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това еднаж завинаги, като принесе Себе Си.

28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes