20 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.

² Тогава Пасхор удари пророка Еремия, и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта, до Господния дом.

³ А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив*.

⁴ Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас на самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на Вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.

⁵ При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.

⁶ И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

⁷ Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал; Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене.

⁸ Защото отворя ли уста, не мога да не викам; Трябва да викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става Причина за позор и присмех цял ден.

⁹ Но ако река: няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече името Му, Тогава неговото слово става в сърцето ми Като пламнал огън, затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

¹⁰ Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! И ние ще го обвиним, - Думат всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами в някаква погрешка, Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

¹¹ Но Господ е с мене като мощен и страшен защитник; Затова, гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

¹² Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.

¹³ Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

¹⁴ Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми.

¹⁵ Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;

¹⁶ И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;

¹⁷ Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й да е останала всякога бременна.

¹⁸ Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.

21 Словото, което дойде към Еремия от Господа, когато цар Седекия прати при него Пасхора Мелхиевия син и свещеника Софония, син на Маасея, да му рекат:

² Моля, допитай се до Господа за нас, защото Вавилонският Цар Навуходоносор отвори война против нас; може би да подейства Господ за нас според всичките Си минали чудеса, та да се махне оня от нас.

³ Тогава Еремия им рече: Ето какво ще кажете на Седекия:

⁴ Така казва Господ Израилевият Бог: Ето, аз ще обърна назад военните оръжия, които са в ръцете ви, с които се биете против Вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените; и аз ще ги събера всред тоя град.

⁵ И сам Аз ще воювам против вас с издигната ръка и със силна мишца, с гняв, с ярост, и с голямо негодуване.

⁶ Ще поразя жителите на тоя град, и човек и животно; и ще измрат от голям мор.

⁷ След това, казва Господ, ще предам Юдовия цар Седекия, слугите му, людете му, оцелелите в тоя град от мор, от нож, и от глад, в ръката на Вавилонския цар Навуходоносора, в ръката на неприятелите им, и в ръката на ония, които искат живота им; и той ще ги порази с острото на ножа; няма да ги пощади, нито да ги пожали, нито да се смили за тях.

⁸ И да речеш на тия люде: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта.

⁹ Който остане в тоя град, ще умре от нож, от глад и от мор; но който излезе та се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив, и живота му ще бъде като корист за него.

¹⁰ Защото насочих лицето Си против тоя град за зло, а не за добро, казва Господ; той ще бъде предаден в ръката на Вавилонския цар, който ще го изгори с огън.

¹¹ А на дома на Юдовия цар кажи - Слушайте Господното слово:

¹² Доме Давидов, така казва Господ: Извършвайте правосъдие всяка заран, и отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън, и пламне без да има кой да го угаси.

¹³ Ето, казва Господ, аз съм против тебе, която обитаваш в долината и в скалата всред полето, против вас, които казвате: Кой ще слезе против нас? Или кой ще влезе в жилищата ни?

¹⁴ И ще ви накажа според плода на делата ви, казва Господ; и ще запаля огън в леса на тоя град, та ще пояде всичко около него.

4 Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му:

² проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.

³ Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си насъберат учители по своите страсти,

⁴ и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.

⁵ Но бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.

⁶ Защото аз вече ставам принос, и времето за отиването ми настава.

⁷ Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата упазих;

⁸ отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведния Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене,но и на всички, които са обикнали Неговото явление.

⁹ Постарай се да дойдеш скоро при мене;

¹⁰ Защото Димас ме остави, като обикна сегашния свят; той отиде в Солун, Крискент в Галатия, а Тит в Далмация.

¹¹ Само Лука е при мене. Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е полезен в службата.

¹² А Тихика прати в Ефес.

¹³ Когато дойдеш, донеси япунджака, който съм оставил в Троада при Карпа, и книгите, а особено пергаментите.

¹⁴ Медникарят Александър ми стори много зло; Господ ще му върне по делата му;

¹⁵ от когото и ти се пази, защото той много се противи на нашите думи.

¹⁶ При първата ми защита никой не взе моя страна, но всичките ме оставиха; дано не им се счете това за грях.

¹⁷ Но Господ беше с мене и това ме укрепи, за да се прогласи напълно посланието чрез мене, и да чуят всички езичници; и аз бях избавен от лъвови уста.

¹⁸ Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде славата във вечни векове. Амин.

¹⁹ Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом.

²⁰ Ераст остана в Коринт, а Трофима оставиха болен Милит.

²¹ Постарай се да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лик, Клавдия и всички братя.

²² Господ да бъде с твоя дух. Благодат да бъде с вас. [Амин].