A A A A A
Bible Book List

Евреи 1-6Bulgarian Bible (BULG)

Бог,Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,

в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете,

Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,

и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога: А когато въвежда Първородния във вселената, казва: И за ангелите казва: А за Сина казва: Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".

10 И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;

11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,

12 И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

13 А кому от ангелите е рекъл някога: 14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?

Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.

Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:

като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?

Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;

но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?

Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;

Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.

11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.

12 казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";

13 и пак: 14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,

15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.

16 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).

17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.

18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.

Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.

Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;

а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

Затова, както казва Светият Дух: Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.

10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;

11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;

13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

15 докато се казва: 16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.

И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.

Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".

И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които по-напред се благовести, не са влезли поради неверието ( Или: Непокорството ) си,

затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърдцата си".

Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.

Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. ( Виж. ст. 4. )

10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.

12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърдцето.

13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.

15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.

16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.

Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

и за това е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";

както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века. Според чина Мелхиседеков".

Тоя Христос в дните и в плътта Си, като принесе в силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,

ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

И това ще строим, ако Бог позволи.

Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.

10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,

17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes