A A A A A
Bible Book List

Битие 35-37Bulgarian Bible (BULG)

35 След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;

и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходех.

И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.

След това си тръгнаха; и страх Божий беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.

И тъй, Яков дойде в Луз, ( който е Ветил ), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.

И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил*, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.

По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова се наименува Дъба на Плача+ .

И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.

10 Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.

11 Бог му рече още: Аз Съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;

12 и земята, която дадох на Авраама и на Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.

13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.

14 И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.

15 И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.

16 След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

17 А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.

18 А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони+, а баща му го нарече Вениамин+.

19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).

20 И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.

21 Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.

22 И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. Якововите синове бяха дванадесет души:

23 синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;

24 синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;

25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;

26 и синовете на Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.

27 После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.

28 И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.

29 И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си и; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

36 Ето потомството на Исава, който е Едом.

Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон;

и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота.

Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила.

А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.

А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова.

Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им.

И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом.

Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна;

10 ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада; Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.

11 А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.

12 А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада.

13 И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

14 И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея.

15 Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез,

16 главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада.

17 И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата.

18 И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.

19 Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им.

20 Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,

21 Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя.

22 А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.

23 А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.

24 И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона.

25 И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.

26 И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан.

27 Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан.

28 Ето синовете на Дисана: Уз и Аран.

29 Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана.

30 Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя.

31 Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните.

32 Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава.

33 Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора.

34 Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците.

35 Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.

36 Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека.

37 Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат*.

38 Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора.

39 Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука.

40 Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,

41 главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон,

42 главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,

43 главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според седалищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

37 А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.

Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.

А Иосифа видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:

Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.

А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти, ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.

12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.

14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото, и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.

15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?

16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля, где пасат стадото .

17 И човекът рече: Заминаха оттука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.

18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.

19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.

20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.

22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така , за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?

27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова, и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.

29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?

31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,

32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.

34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.

35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes